Спондилолистеза

Спондилолистезата е заболяване, характеризиращо се с нестабилност на гръбначния стълб, при което един или няколко прешлени се приплъзват напред или назад, спрямо съседен прешлен. В преобладаващия случай, приплъзването се случва в областта на поясния гръбначен стълб. Заболяването се свързва с болка и ограничение на подвижността. При притискане на гръбначния мозък или гръбначните нерви, могат да се развие и неврологична симптоматика – мравучкане (парастезии) и парези (намалено до липсващо съкращение на определен мускул/мускулна група)

Кои са причините за спондилолистезата ?

Тя се свърза с различни причини и се разделя на шест категории:

- вродена (при дисплазия на арката на прешлена или кръстцовата кост)

- истмична (при фрактура на умората,удължаване или фрактура на задна част от прешлена)

- дегенеративна (при дегенерация на междупрешленният диск или задна част на прешлена)

- травматична (фрактура на задна част на прешлена, но различна от истмичната)

- патологична (костно заболяване)

- следоперативна

Какви симптоми има заболяването ?

Вродената спондилолистеза обикновено се открива случайно, при направата на образно изследване (рентген, скенер или ЯМР) и не предизвиква винаги оплаквания. Често, дегенеративната форма на заболяването също се открива случайно.

За съжаление, рядко заболяването протича абсолютно безсимптомно до края на живота на пациента. Проявява се с притискане на определен нерв (радикулопатия) или на целия гръбначен канал (засягане на повече от един нерв)

При дегенеративната форма на заболяването, по-често се притиска целия гръбначен мозък и се изразява от появата на зависима от изминатото разстояние болка в крака/краката. Това състояние се нарича клаудикацио спиналис.

При вродената форма, от друга страна, по-често се засяга отделен нерв (радикулопатия). Пациентите се оплакват от ясно отдеференцирана болка по протежението на определен нерв, т.н. дерматом.

И при двете форми е възможно да се появят оплаквания, свързани с физическото натоварване или извършване на определени движения (примерно въртене в леглото). Това е израз на прешленна нестабилност. Неврологичната симптоматика се свързва с промяна на чувствителността на кракта, мравучкане и парези. В много напреднали случаи се стига до загуба на способността да се задържат тазовите резервоари (неволно изпускане на урина и фекалии). Това състояние се нарича Синдром на кауда еквина и при него е необходимо, спешно да потърсите лекарска помощ !

Диагноза

Както винаги, на първо място е подробния разпит на пациента. Необходимо е да се разпита целево за всички аспекти на оплакванията. Важно е да се сподели за физическото натоварване, практикуван спорт, прекарани травми и физическа потребност.

Прегледа включва опипване на гръбначния стълб, където се търсят вдлъбвания и изпъквания, сколиоза. Изследва се сетивността, моториката и рефлексите.

Образните изследвания са ключови за поставянето на точната диагноза. ЯМР е златен стандарт, като изследването позволява да се определи причината, степента и засегнатите структури. Скенера позволява отлично визуализиране на костните структури и е незаменим при предоперативната подготовка. Съществуват 5 рентгенологични степени на заболяването, според степента на приплъзване.

Лечение

Лечението на заболяването е до голяма степен зависимо от причината му. Преобладаващо, в началото се започва с неоперативното лечение. Това е възможно само в случай, че не се установява неврологична симптоматика и болката може да бъде контролирана в разумна степен. Използват се медикаменти с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект, като единична терапия, или в комбинация. Като по-траен и щадящ начин се използва инжекционно въвеждане на болкоуспокояващи медикаменти около гр. стъб, така наречените инфилтрации. Насочената физиотерапия и кинезетерапия е задължителна. Правят се упражнения за укрепване на гръбната и коремна мускулатура, подобряване на баланса и стабилността на тялото. Самостоятелното, редовно провеждане на упражненията в домашна среда е необходимо. Добре работещите мускули са способни да ограничат нестабилността на гр. стълб. В много случаи тези мерки са достатъчни за трайния контрол на оплакванията.

Оперативното лечение е задължително при настъпили неврологични увреди, или при неуспяла неоперативна терапия. Целта на лечението е елиминирането на притискането на нервните структури чрез декомпресия, стабилизация и репозиция (наместване на приплъзването).

Дали ще се използва само един от способите, или комбинация между тях, решава операторът. Възможно е, да е необходима лека оперативна намеса, която може да бъде извършена и минималноинвазивно, с използването на оперативен микроскоп. В по-тежките случаи е необходимо и поставянето на импланти, които служат за анатомично и физиологично наместване и трайно задържането на постигнатото.