Минимално инвазивни методи за смяна на тазобедрена и колянна става

Здравейте, темата на днешната публикация ще бъдат минимално инвазивните методи за смяна на тазобедрена и колянна става.
Темата е изключително популярна сред пациентите, особено при тазобедрените стави. За съжаление е малко известно, че и при протезирането на колянни стави съществуват такива. Най-общо, тези техники позволяват извършването на оперативната дейност, чрез оперативен достъп, щадящ меките тъкани (мускули и сухожилия около ставите). По този начин се постига по-бързо възстановяване, пациентите изпитват по-малко болка след операцията и необходимостта от кръвопреливане е сведена до абсолютен минимум.
Тазобедрената става е най-често протезирана в България. Традиционно в нашата държава се използва страничен или заден оперативен достъп, при които задължително се прерязват мускули или сухожилия, които разбира се, се възстановяват след края на процедурата. Тези оперативни техники налагат налагането на ограничения в ранния следоперативен период, примерно забрана за свиване на ставата над 90 градуса, спане по гръб за дълго време, забрана за кръстосване на крата и т.н. Това поражда нуждата от преустройство на битовата среда при пациентите – приставки на тоалетната, повдигане на легла, смяна на мебели и т.н. При по-младите и активни пациенти се ограничава практикуването на спортове, при които се извършват подобни движения, създаващи риск от изкълчване – дълбоко сгъване, вътрешно свиване и разгъване с външно завъртане. Всички тези фактори често остават дълбоко запечатани в съзнанието на пациентите и от страх, не достигат до желаното ниво на активност. Рядко обсъждан проблем е и сексуалната активност след ендопротезиране, който засяга предимно жените. Използването на помощни средства като патерици или проходилка е задължителен за щадене на прерязаните и възстановени тъкани и продължава между 4 и 6-8 седмици. Освен изброените ограничения, се наблюдават и някои нежелани хирургични усложнения, които са много по-дългосрочни, дори доживотни – типичен пример е куцането при ходене, дължащо се на дисфункция на основния страничен мускул на тазобедрената става или увредата на седалищния нерв. Всички изброени фактори налагат в последно време да се преминава постепенно към използването на минимално инвазивните достъпи. При тях се преминава не през, а между мускулите и сухожилията. Типичен пример е предният достъп. При него оперативното вмешателство върху пациентите се извършва по гръб, а не на една страна. Процедурата се извършва чрез използването на променени инструменти. Имплантите са същите, като се предпочита използването на новите поколения, по-къси и ултра къси бедрени стебла. Класическите прави стебла също могат да се използват, но при тях се повишават някои рискове. Имплантите могат да бъдат както безцименти, така и циментни. По този начин, по-възрастните пациенти (при които са показани циментните протези), могат да се възползват от всички предимства на достъпа, като цената на импланта е 2 до 3 пъти по-ниска, сравнена с безциментните протези.
Позицията на пациентите е от ключово значение и за използването на рентгенов апарат по време на самата процедури. По този начин може безпроблемно да се позиционират имплантите, точно както би било оптимално за пациентите. Друго предимство е, че преценяването на стабилността на ставата и дължината на крайниците е максимално прецизна и се елиминира променящите фактори при сколиоза и други деформации.
Изключително важно е дебело да се подчертае, че въпреки предимствата, които директния преден достъп притежава, след не повече от 6 месеца, пациентите оперирани еднакно добре, изравняват своите рехабилитационни постижения. Тоест към този момент, се говори само за ранни предимства.

Ако желаете да изгледате реално, пълно и нецензурирано видео на минимално инвазивна смяна можете да последвате връзката

https://www.youtube.com/watch?v=JqELXoZmnic&t=81s

При колянното ендопротезиране, както писах в увода на статията, също са разработени минимално извазивни достъпи. Класическият начин за достигане на ставата е чрез прерязване на сухожилието на четириглавия бедрен мускул на две, по дължина. Това създава предпоставки за забавена рехабилитация, защото е необходимо време да зарастне прерязаното сухожилие. Това се отразява на силата на посочения мускул. При минимално инвазивните достъпи, това сухожилие остава незасегнато, като при единия се прерязва част от мускулните влакна на вътрешната глава, а при другия, наречен субвастус достъп, не се прерязват важни тъкани. И двата оперативни достъпа имат едно огромно предимство – и то се изразява в подобреното позициониране на капачката. Силата на четириглавият мускул не се компроментира, кръвозагубата също е намалена, но минимално.
Литературата показва ясно предимство на тези достъпи пред класическия, но както и при тазобедрената става, ефекта е в ранния период. Тук описаните предимства са отново до около 6-тия месец, като след това проследените пациенти показват сходен рехабилитационен потенциал.
Минимално инвазивните достъпи са все по-предпочитани от ортопедите в световен мащаб. Техните предимства облекчават страданията и ускоряват възвръшането към нормалните активности на пациентите.
Ако желаете да изгледате реално, пълно и нецензурирано видео на минимално инвазивна смяна можете да последвате връзката

Болка в опашната кост - Кокцигия

Здравейте,

темата на днешната публикация ще бъде болката около опашната кост наречена Кокцигия.

Болката може да бъде причинена от травма (най-често падане върху нея), раждане, продължително седене и в редки случаи, от тумори. Болката е продължителна и може дори да стане хронична.

Опашната кост се намира в основата на гръбнака и е локализирана под кръстцовата кост. Съставена е от 3 до 5 прешлена. Прикрепва се към кръстцовата кост с мощни връзки и мускули. Болката е най-често умерена до силна. Острата болка се свързва най-често с травма и може да отнеме седмици да отшуми. Хроничната болка е по-тъпа, дразнеща и често е свързана с парещо усещане около ануса и тестисите при мъже и срамните устни при жените. Хронична болка е тази, която продължава повече от три месеца.

Опашната кост може да бъде наранена при травми, като може дори да се счупи. Трудно и продължително раждане, заседнал начин на живот, свръхтегло са все фактори, спомагащи за появата и. Понякога, причина не може да се установи, тогава болката се нарича идиопатична. Засегати са по-често жените, като няма ясно изразен възрастов пик.

Диагнозата се поставя сравнително лесно, но е необходимо задълбочаване в историята и изследванията, за да се стигне до подходящо потенциално решение. Важно е да се изключат други източници на подобни оплаквания от съседни системи – храносмилателна, полова, пикочна.

Специфични провокационни тестове могат да се приложат – примерно ректално изследване. Рентген, скенер и ЯМР са полезни.

Лечението е преобладаващо консерватовно. Препоръчва се седенето на специална възглавница (като при хемероиди). Ако изхождането провоцира болката е необходима примяна в диетата с цел да се намали и омекоти фекалната маса.

Физиотерапията и кинезетерапията отново са сред първите препоръки. Упражнения за стречинг на връзките и укрепване на мускулите са подходящи. Подходящи са и нашумелите в последно време упражнения за укрепване на пода на таза.

Инфилтрациите се използват и при този тип болка. Диагностични и терапевтични инжекции се поставят под рентгенов контрол, като обикновено при правилно поставена диагноза, настъпва бързо облекчение на оплакванията. При хронична болка се налага поставянето им няколко пъти.

Нервна аблация – използва се специален уред, с помощта на който се увреждат малките нервни клончета, инервиращи самата кост.

Хирургия е изключително рядко необходима. За над 12 години практика и хиляди операции на които съм бил свидетел, или съм правил, съм виждал само едно хирургическо отстраняване на опашната кост.

Представеният клиничен случай е на пациент с хронична кокцигия. Оплакванията са от пареща болка при седене в областта на опашката, ануса и тестисите. Опитани са всякакви орални медикаменти, проведени са множество физиотерапии. Специфичното при него е, че има направена дорзална спондилодеза на ниво Л5/С1 с много добър резултат. Освен кокцигия, при него се установи и сакроилиачна болка. Проведени бяха 2 курса на лечение, в два последователни дни. Първо се инфилтрираха нервите около опашната кост с кортикостероид и местен анестетик ,с мигновено облекчаване на оплакванията (от анестетика). На следващия ден се инфилтрираха двете сакроилиачни стави. Двете процедури траеха около 15 мин всяка.

На приложените снимки се вижда тънката игла за достигане на правилното място. Инжектиран е контраст, за да съм 100% сигурен, че медикаментите ще попаднат където трябва.

Остеохондроза

Здравейте !

Темата на днешната публикация е остеохондрозата. Това състояние е сборно понятие и включва в себе си всички дегенеративни промени на гръбначния стълб. Поради променени, патологични натоварвания, тялото реагира с промени в хрущялните тъкани/междупрешленния диск и на костите.

Поява и причини

Намаляването на височината на междупрешленният диск е част от нормалните процеси на стареене, които са генетично обусловени. Храненето на тъканта, изграждаща дисковете, не се извършва чрез директно кръвоснабдяване, както е обичайно за повечето структури на тялото. Тя се извършва подобно на хрущяла на ставите – при натоварване се компресира, а при разтоварване се разширява, създавайки градиент на налягането към себе си. Тоест всмуква тъканна течност. Съвсем както смачканата между пръстите гъба, която при пускане се напълва с вода. Постоянното, статично натоварване (примерно седнало положение за дълго време), довежда до влошено доставяне на вещества и извеждане на отпадни продукти. Това в дългосрочен план довежда до дегенерация. Ежедневието ни е изпълнено с еднообразно и продължително натоварване – седене, шофиране, навеждане на главата над смартфони и таблети, тоест ние спомагаме за по-бързото остаряване на нашите гръбнаци. Към това се добавя и лошо тренираната мускулатура, която се грижи за правилната ни стойка – това са най-вече правите мускули около гръбначния стълб и коремните мускули. Екстремното натоварване довежда до същите болестни промени. Намалената височина на диска, довежда до намалена стабилност между телата на прешлените, увеличавайки натоварването на междупрешленните стави (ако ви звучи познато, този процес бе вече описан в статията “Дискова херния”). Ако тази нестабилност не може да се компенсира от добре развита мускулатура, се стига до разрастване на костна тъкан в междупрешленните стави(фасетните стави), тоест до класическа артроза. При изготвяне на рентгенова снимка се вижда намалената височина на диска, разрастнали се фасетни стави и артрозата в/около тях. Този комплекс от промени се нарича остеохондроза.

Симптоми

Заболяването протича дълги години без оплаквания. Сегменталната нестабилност между прешлените е причината за появата на първите оплаквания, най-често болка в гърба (най-често при статични или екстремни натоварвания), понякога с неспецифично излъчване в бедрото (фасетен синдром). Горе описаното разрастване на нова кост около фасетните стави е възможно да стесни гръбначния канал(спинална стеноза) и/или каналчето на гръбначните нерви (неврофораминална стеноза). В покой болките изчезват или са почти липсващи. При ходене се появяват след кратко разстояние (често до 500 метра). При по-напреднало състояние се проявява и отпадна симптоматика (намалена чувствителност в краката, мравучкане). Възможно е засягане на мускулната функция и поява на парези, проявяващи се с куцане (клаудикацио спиналис). Засегнатите лица облекчават оплакванията си чрез силно привеждане напред и търсят почивка. При неврофораминалната стеноза на преден план е болката в крака, като симптомите не могат да бъдат различени от дискова херния.

Диагноза

След подробния разпит на пациента и изследването в кабинета, се назначават стандартни рентгенови снимки в две проекции. Скенер и ЯМР са изследвания, които са необходими за прецезирането на терапията и не е редно да се самоназначават ! Често, остеохондрозата засега няколко нива в гр. Стълб и е трудно да се отдеференцира най-болезненото ниво. В такива случаи инфилтрациите на фасетните стави са полезен инструмент за облекчаване на оплакванията и прецезиране на предстоящата оперативна интервенция.

Лечение

На първа линия се препоръчват мерки, които подобряват стабилноста на гръбначния стълб. Препоръчват се физио и кинезетерапия, които трябва да укрепят мускулите. Инфилтрациите в този случай могат да редуцират болката и подобрят ефективността на програмите.

Денервацията на фасетните стави е процедура, при която с помощта на висока температура/ниска температура, се подтиска функцията на нервите, предаващи болковите сигнали. По този начин се позволява на пациента да започне с укрепващите мускулите процедури.

При неповлияващи се от никакви неоперативни процедури оплаквания, се препоръчва оперативно лечение. То в повечето случаи е свързано с поставянето на метални импланти и разширяване на неврофорамените и/или спиналния канал. Изключително важно е да се каже, че дори и след операцията е необходима коренна промяна в стила на живот и ежедневно трениране на мускулите. Както по-горе посочих, заболяването засяга няколко нива, които е неразумно да се оперират наведнъж, без да са симптоматични. Незачитането на тази препоръка неизменно довежда до нуждата от реоперация и удължаване на металната стабилизация.

Интервю за вестник “Доктор”, касаещо болестта на Дюпюитрен и хирургичната методика Проксимална остеотомия на фибулата

Можете да прочетете статията на следната страница

Спондилолистеза

Спондилолистезата е заболяване, характеризиращо се с нестабилност на гръбначния стълб, при което един или няколко прешлени се приплъзват напред или назад, спрямо съседен прешлен. В преобладаващия случай, приплъзването се случва в областта на поясния гръбначен стълб. Заболяването се свързва с болка и ограничение на подвижността. При притискане на гръбначния мозък или гръбначните нерви, могат да се развие и неврологична симптоматика – мравучкане (парастезии) и парези (намалено до липсващо съкращение на определен мускул/мускулна група)

Кои са причините за спондилолистезата ?

Тя се свърза с различни причини и се разделя на шест категории:

- вродена (при дисплазия на арката на прешлена или кръстцовата кост)

- истмична (при фрактура на умората,удължаване или фрактура на задна част от прешлена)

- дегенеративна (при дегенерация на междупрешленният диск или задна част на прешлена)

- травматична (фрактура на задна част на прешлена, но различна от истмичната)

- патологична (костно заболяване)

- следоперативна

Какви симптоми има заболяването ?

Вродената спондилолистеза обикновено се открива случайно, при направата на образно изследване (рентген, скенер или ЯМР) и не предизвиква винаги оплаквания. Често, дегенеративната форма на заболяването също се открива случайно.

За съжаление, рядко заболяването протича абсолютно безсимптомно до края на живота на пациента. Проявява се с притискане на определен нерв (радикулопатия) или на целия гръбначен канал (засягане на повече от един нерв)

При дегенеративната форма на заболяването, по-често се притиска целия гръбначен мозък и се изразява от появата на зависима от изминатото разстояние болка в крака/краката. Това състояние се нарича клаудикацио спиналис.

При вродената форма, от друга страна, по-често се засяга отделен нерв (радикулопатия). Пациентите се оплакват от ясно отдеференцирана болка по протежението на определен нерв, т.н. дерматом.

И при двете форми е възможно да се появят оплаквания, свързани с физическото натоварване или извършване на определени движения (примерно въртене в леглото). Това е израз на прешленна нестабилност. Неврологичната симптоматика се свързва с промяна на чувствителността на кракта, мравучкане и парези. В много напреднали случаи се стига до загуба на способността да се задържат тазовите резервоари (неволно изпускане на урина и фекалии). Това състояние се нарича Синдром на кауда еквина и при него е необходимо, спешно да потърсите лекарска помощ !

Диагноза

Както винаги, на първо място е подробния разпит на пациента. Необходимо е да се разпита целево за всички аспекти на оплакванията. Важно е да се сподели за физическото натоварване, практикуван спорт, прекарани травми и физическа потребност.

Прегледа включва опипване на гръбначния стълб, където се търсят вдлъбвания и изпъквания, сколиоза. Изследва се сетивността, моториката и рефлексите.

Образните изследвания са ключови за поставянето на точната диагноза. ЯМР е златен стандарт, като изследването позволява да се определи причината, степента и засегнатите структури. Скенера позволява отлично визуализиране на костните структури и е незаменим при предоперативната подготовка. Съществуват 5 рентгенологични степени на заболяването, според степента на приплъзване.

Лечение

Лечението на заболяването е до голяма степен зависимо от причината му. Преобладаващо, в началото се започва с неоперативното лечение. Това е възможно само в случай, че не се установява неврологична симптоматика и болката може да бъде контролирана в разумна степен. Използват се медикаменти с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект, като единична терапия, или в комбинация. Като по-траен и щадящ начин се използва инжекционно въвеждане на болкоуспокояващи медикаменти около гр. стъб, така наречените инфилтрации. Насочената физиотерапия и кинезетерапия е задължителна. Правят се упражнения за укрепване на гръбната и коремна мускулатура, подобряване на баланса и стабилността на тялото. Самостоятелното, редовно провеждане на упражненията в домашна среда е необходимо. Добре работещите мускули са способни да ограничат нестабилността на гр. стълб. В много случаи тези мерки са достатъчни за трайния контрол на оплакванията.

Оперативното лечение е задължително при настъпили неврологични увреди, или при неуспяла неоперативна терапия. Целта на лечението е елиминирането на притискането на нервните структури чрез декомпресия, стабилизация и репозиция (наместване на приплъзването).

Дали ще се използва само един от способите, или комбинация между тях, решава операторът. Възможно е, да е необходима лека оперативна намеса, която може да бъде извършена и минималноинвазивно, с използването на оперативен микроскоп. В по-тежките случаи е необходимо и поставянето на импланти, които служат за анатомично и физиологично наместване и трайно задържането на постигнатото.

Спондилартроза

Здравейте !

Днешната публикация се отнася за заболяването на гръбначния стълб Спондилартроза, една малко популярна дума. В народния език, широкоизвестното заболяване “шипове на гръбначния стълб” точно съвпада със спондилартрозата.

Прешлените са свързани помежду си с няколко връзки, междупрешленните дискове и междупрешленните стави (фасетни стави). Заболяването засяга междупрешленните стави. При него движението на тези ставички предизвиква болка, поради загуба на хрущял.

Пациентите страдат от хронични болки в кръста, особено след ставане от сън, при движение и физическо натоварване. Нощем, при липса на дразнене, болките се успокояват. Медикаментозната терапия, включваща най-често медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, успяват да контролират болката дълго време. Други ефективни неоперативни стратегии са специализираната гимнастика, физикалната терапия (прилагане на топлина, нервна стимулация), балнеолечението. Едва след изчерпването на потенциала на консервативните мерки, се препоръчват инвазивни процедури, като инфилтрациите и оперативното лечение.

Симптоми на Спондилартрозата

Най-типичен симптом на заболяването е зависима от натоварването болка в областта на гърба (врат, между плешките, пояса). Болките настъпват сутрин след ставането от леглото. Причината за това е, че след изправянето, гръбначния стълб започва да носи натоварването на торса и болестно променените ставички се приплъзват една спрямо друга. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса.

При засягане на шийния отдел, болките са във врата, главата и могат да се излъчват към рамената.

Типични за болката са:

- Засилване при седнало положение на тялото

- Засилване при вдигане на тежки обекти

- Засилване при изтягане на гръбначния стълб

- Кръстната болка предизвиква обездвижване на поясния отдел (трудност при навеждане, въртене и опъване) и болезнено стягане на мускулите около прешлените

- Болката може да се излъчва в рамената/ръцете или седалището/краката и може да е свързана с мравучкане и намалена чувствителност. Това се дължи на “ошипяването”. При него се разраства костна материя около ставите, което довежда до притискането на наблизи преминаващите нерви.

Причини за спондилартрозата

При липса на болестни промени, фасетните стави понасят минимални натоварвания. Както всяка става, така и фасетната, с течение на времето дегенерира. Дегенерацията се засилва при изкривяване на гръбначния стълб (примерно при болест на Шойерман или Сколиоза), довеждащи до увеличено натоварване на интервертебралните стави. Най-честата причина обаче е, дегенерацията на междупрешленният диск (подробно описана в предишната ми публикация). При нея намалява височината на диска, което увеличава сериозно натоварването на ставата. Допълнителни рискови фактори са свръхтеглото, слабо развита мускулатура на корема и гърба и остеопорозата.

Спорт при спондилартрозата

Най-общо казано, спорта е полезен на физическото състояние на организма и подобрява подвижността на гръбначния стълб. Леки спортове като плуване и каране на колело са препоръчителни. Особено трябва да се внимава при практикуването на спортове, при които гр. стълб се преопъва (примерно бойни спортове, волейбол). При известна диагноза категорично трябва да се избягва вдигане на тежести. Изключително важно е доброто загряване преди практикуване, със задължително разтягане. Важно е да се запомни, че мускулите около гръбначния стълб, също могат да се травмират, което довежда до усилване на болката.

Диагноза

Щателният преглед на пациента е важен. Предварителния разговор насочва към нея. Изследва се подвижността, болката при натиск. Наличие на излъчване, намалена чувствителност, слабост на някои мускулни групи. Назначават се образни изследвания (рентген, скенер, ЯМР). Често пъти се открива повече от едно състояние, което би могло да бъде причина за болките. В тези случаи е полезна диагностичната инфилтрация на засегнатите стави, която насочва към най-подходящо лечение.

Неоперативно лечение

Включва целия спектър на консервативната терапия, като физикална терапия, кинезетерапия, балнеолечение, мануална терапия. От голяма важност е тренирането на стабилизиращата мускулатура. Препоръчвам работа с доказани центрове и специалисти, специализирани в лечението на гръбначна патология.

Оперативно лечение

Каузалното лечение е невъзможно при по-голяма част от случаите, тъй като промените са твърде напреднали. Интервенционалното лечение на болката е първата стъпка при по-инвазивните процедури. Широко застъпени са инфилтрациите и денервацията на фасетните стави. При неконтрилириум болков синдром се пристъпва към оперативно лечение, което най-често включва използването на метални импланти.

Дискова херния

Здравейте !
Информацията в групата Д-р Калоян Йорданов е концентрирана основно в областта на артрозата на тазобедрената и колянната става и различните начини на консервативно и оперативно лечение. На второ място са публикациите в областта на гръбначните заболявания. С настъпването на новата година реших да се концентрирам отново към гръбначната патология, тъй като не съм покрил голяма част от заболяванията, а въпросите в кабинетите ми не са редки. Много пациенти са зле информирани, довеждащо до взимането на грешни решения за лечението им, а в някои случаи тотално грешно и опасно самолечение или оперативно лечение. Както винаги можете да задавате своите въпроси в коментите под публикацията или на лично съобщение. Започваме с обща информация за ДИСКОВАТА ХЕРНИЯ.
Дискова херния е състояние, при което мекото, желеобразно съдържание на междупрешленния диск “изтеча” от обвивката си. Въпреки, че понякога състоянието може да бъде силно болезнено, съществуват обещаващи начини за лечение.
Често пъти обаче, заболяването не е свързано с никаква болка или други симптоми. Открива се случайно при направата на скенер или ямр, най-често самоназначен от пациентите. След това много хора започват самолечение по всевъзможни, често безмислени или дори опасни начини, примерно при чекръкчии.
От друга страна мекото съдържания на диска, може да притиска близо разположени нерви и да довежда до болка, загуба на чувствителност и мускулна слабост в зоната, за която е отговорен конкретния нерв. Ако хернията се разположи предимно в центъра на гръбначния канал е възможно да предизвика притискане на множество структури, а не изолиран нерв. В зависимост от нивото (отдела на гръбначния стълб) симптомите могат да бъдат и нетипични – примерно силно главоболие и световъртеж. В много напреднали случаи може да се стигне и до загуба на контрол над пикочния мехур и правото черво.

Причини

Дисковата херния се получава, когато ядрото на междупрешленния диск се хернира през отвор на фиброзната му обвивка. Най-често се случва в лумбалния (поясния) отдел на гръбначния стълб, но може да възникне и в шийния или гръдния отдел. Причината най-често е бавната дегенерация в резултат на повтарящите се движения. В процеса на остаряването, ядрото губи течното си съдържание, което прави хернирането по вероятно. Има заболявания, които са асоциирани с по-честа поява на заболяването, примерно приплъзване на прешлените (спондилолистеза), сколиози (крив гръбнак), заболявания на съединителната тъкан.

Симптоми

Хернирането предизвиква отделянето на вещества, които “дразнят” нервите около тях и предизвикват възпалителна реакция и болка. От друга страна болката се предизвиква и от натиска, който хернията оказва на нервната тъкан. Най-честите симптоми включват:
-Изтръпване или мравучкане в зоната инервирана от нерва – примерно от външната страна на бедрото, подберцита по гърба на ходилото до палеца на крака.
-Мускулна слабост – проводната функция на нерва страда и се нарушава връзката му с конкретен мускул – това може да предизвика влачене на краката при ходене, препъване или трудност при изкачването на стълби
-Болка – обикновено започва в кръста/седалището или врата и се излъчва към краката или ръцете. Болката се описва като остра, пареща, дори изгаряща.

Лечение

При по-голямата част от пациентите, симптомите свързани с дискова херния ще се подобрят с времето и ще отнеме около 3-4 месеца. Пациентите трябва да избягват да правят движенията, които предизвикват болка и да следват оказаията за медикаментизно лечение и физиотерапия.
Методите на лечение включват освен гореизброение още балнеолечение, кинезетерапия, инжекционна терапия (инфилтрации) и оперативно лечение
Физиотерапия и рехабилтиация/кинезетерапия/балнеолечение
Тук се провеждат специфични упражнения, целящи намалянето на упражненото от дисковата херния налягане, върху нерва. Включва лечебна гимнастика, укрепване на мускулни групи, разтягащи упражнения, масажи за отпускане на мускулатурата около гръбнака. Пациентите от нашата страна могат да профитират и от голямото богатство на лечебна вода и луга в нашите санаториуми. Обикновено не се препоръчва в началото на симптомите (около 3-4 седмици) да се започва с физиотерапията.
Инжекционна терапия (инфилтрации)
По въпросите касаещи този тип лечение, имам няколко публикации. Можете да последвате връзките и да се информите допълнително:

https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=1132120280862646&id=304030743671608&mibextid=WC7FNe

https://www.facebook.com/304030743671608/posts/1180392422702098/?mibextid=WC7FNe

Медикаментозна терапия

Включва медикаменти от няколко групи, които имат разлизчно действие и често се комбинират помежду си. Ще изброя само групите, без да посочвам конкретни медикаменти. Както знаете съм твърдо против самолечението. Препаратите от тези групи имат множество странични ефекти и моля, никой да не се самолекува.
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
Опиоиди
Мускулни релаксанти
Антиконвулсанти
Антидепресанти

Оперативно лечението

За щастите, повечето пациенти не стигат до оперативно лечение. Оперативно лечение се препоръчва при наличието на някои от тези, или всички проблеми:
Мускулна слабост
Хронична болка,неповлияваща се от лечението (повече от 3 седмици)
Загуба на контрол над пикочния мехур/правото черво – СПЕШНО състояние
Хирургичното лечение може да включва един или няколко от изброените методи:
Дисцектомия - премахва се част от междупрешленния диск
Нуклеотомия – премахва се ядрото, притискащо структурите
Ламинектомия – премахва се част от прешлена, за да се освободи налягането върху нерва
Спинална фузия – хирургично обединяване на два или повече прешлена (в комбинация с други методи)
Протезиране на диска – поставя се изкуствен диск

Рискови фактори

Дисковата херния може да се случи при всички, но е най-честа при мъже на възраст между 30 и 50 години. Факторите увеличаващи вероятността от развитие на дискова херния са:
Наднормено тегло
Възраст
Работа, свързана с голямо физическо усилие
Заседнал начин на живот
Тютюнопушене

Превенция на заболяването

Заучаване на правилния начин за вдигане на тежки обекти и работа с такива
Избягване на травми
Нормализиране на телесното тегло
Спиране на тютюнопушенето

Лечение на болката с произход от гръбначния стълб чрез инфилтрации

Инфилтрацията на гръбначния стълб е широкоразпространено лечение в държавите с напреднали здравни системи. Целта на публикацията ми е да представя метода и възможностите му.
По време на последната ми специализация в Германия, аз бях въведен и обучен от моя Шефлекар Проф. Михаел Оберст, завеждащ Клиниката по Ортопедия, Травматология и Гръбначна хирургия на Осталб Клиникум Аален, Университетска болница към Университета в Улм, Германия.
Същността на инфилтрациите се състои в директно впръскване на малки количества локален анестетик (т.н. местна упойка), самостоятелно или в комбинацията с противовъзпалителен агент (кортикостероид) под рентгенов контрол в предполагаемата увредена структура, предизвикваща болката. В болница ,,Сърце и Мозък“ Бургас ще се предлага и нов подход на повлияване с помощта на кръвна плазма, която е фракция на кръвта на пациента, след центрофугирането и. Предимствата на метода са в неговата минимална инвазивност – на практика се касае за инжекция с дълга игла (като при гръбначна упойка), високата точност на апликацията, екстремно редките усложнения и минималната болка по време на процедурата. Пациентите няма нужда да спазват специален режим преди и след инфилтрациите, с изключение на кратка почивка в седнало или легнало положение за около 20 минути.

Кой е подходящ кандидат за тази процедура ?
-Всички пациенти с остра или хронична болка, които не се повлияват, или се повлияват в малка степен от прием на болкоуспокоителни и/или курс на физиотерапия.
-Хронични заболявания като диабет, хипертония, рак (без метастази в гр. стълб) не са противопоказания !

Кои пациенти не са подходящи за тази процедура ?

-Всички пациенти, при които неврологичната отпадна симптоматика е напреднала – примерно кауда еквина синдром (абсолютна спинална спешност, налагаща оперативно лечение в спешен порядък), с клаудикацио спиналис (походка със силно наведено напред тяло), изразена мускулна слабост или липса на чувствителност в определение региони на тялото
-Пациенти с алергия към посочените по-горе медикаменти.
-Пациенти с трипанофобия – страх от игли и инжекции.
-Пациенти с инфекция на кожата в областта на убождането

Епидурални инфилтрации на поясния отдел на гр. Стълб

Епидуралната стероидна инфилтрация е отличен метод за лечение на поясни болки и/или коренчева болка. Типична индикация е дисковата херния, която притиска определено нервно коренче (т.н. ишиас) или стеснението на гръбначномозъчния канал. С тази инфилтрация се постига често отлагане на оперативното лечение или облекчаване на болката до осъществяването му. Инфилтрацията се осъществява с местен анестетик , самостоятелно или в комбинация с кортизон и се въвежда в епидуралното пространтво на гръбначния стълб. Това довежда до създаване на депо, което локално подтиска отока и възпалението, и така се избягват системните реакции, като при прием на хапчета кортизон или НСПВС (примерно гастрит и повишаване на кръвното налягане)

Инфилтрация на фасетните стави

Фасетните стави са междупрешленни стави, намиращи се в задната част на прешлените. Както всяка една става в човешкото тяло и тези могат да бъдат засегнати от артроза. Тя предизвиква деформация и намаляване на подвижността, което от своя страна предизвиква хронична болка. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса и врата. В болковия процес са намесени и други фактори, примерно мускулното втвърдяване. След инфилтрацията е препоръчително да се проведе курс на физиотерапия, целящ „отпускане“ на мускулните втвърдявания.

Перирадикулярни инфилтрации (ПРТ)

Перирадикулярните инфилтрации са инфилтрации на нервно коренче, засегнато от предизвикващ болка процес (примерно дискова херния, стеснение на нервния канал) Тези процеси притискат коренчето, което предизвиква болка, която се излъчва към съответния крайник (ръка или крак). Излъчването на болката е в зависимост от засегнатия нерв. Както по-горе писах, ишиаса е засягане на поясните коренчета. Много пациенти знаят колко упорити са тези болки и трудното им повлияване от медикаменти и физиотерапия. ПРТ е отлично допълнение към терапията, целяща намаляване на приеманите медикаменти. Изключително важно е да се подчертае, че продължителното страдание на нервните коренчета трябва да се избягват на всяка цена и ПРТ в този смисъл се вижда като модалност, целяща облекчаване на симптомите на пациента до настъпването на оперативното лечение

Инфилтрация на сакро-илиачните стави

Сакроилиачните стави се формират от кръстцовата кост и илиума (най-голямата тазова кост) Те, както и всички други стави се засягат от болезнената артроза и предизвикват ниска кръстцова болка, която би могла да се излъчи към тазобедрената става и понякога към крака. Това състояние е различно от ишиас. Често засегнати са хората, работещи дълго време в седнало положение. По мои наблюдение, инфилтрацията на тези стави е най-добрата терапия на болката, многократно превъзхождаща физиотерапията и оралния прием на медикаменти. Важно е да се отбележи, че инфилтрациите могат да се правят и при Болест на Бехтерев.

Ако последвате линка, ще може да видите инфилтрация на сакроилиачните стави. Другите видове инфилтрации протичат по сходен начин.

https://youtu.be/9OOop__qJrA?si=k3UroJPak3EvSyOT

Рискове и усложнения

ПРТ, Инфилтрацията на фасетните стави и епидуралното пространство са процедури с изключително редки сериозни усложнения, като увреда на гр. Мозък, нервни коренчета или кръвоизливи, налагащи оперативно лечение. Временно намаляване на сетивността в участъци на крайниците са възможни и в никакъв случай не трябва да притесняват пациентите. Реакция при използването на кортизон като зачервяване на лицето, временно покачване на кръвното налягане и световъртеж са сравнително редки и точно по тази причина е наложителен краткия покой след процедурата.

Интервю за гимназия “Христо Ботев” гр. Попово

Първата крачка е най-трудна, никой не се е научил да бяга без да може да ходи. Това бяха моите мисли, отговаряйки на въпросите на интервюиращия, за моята гимназия “Христо Ботев” град Попово. Безкрайно съм благодарен за вниманието и интереса. Именно в това школо запалиха интереса ми към природата с нейните закони, функционирането на човешкото тяло и процесите, които протичат в него. Това ме доведе до медицината, а в частност физиката, до биомеханиката, тоест ортопедията и травматологията. Пожелавам на преподавателите да продължават с отличната работа и да изковават поколение след поколение горди и успешни възпитаници !

https://gimn-popovo.com/wordpress/2023/07/12/успелите-личности-на-пг-христо-ботев-30/?fbclid=IwAR3RBYVKRcw_ltJnP4S9UNGO2euwcT-obVYJi4BbDeB9YzdVxa4ZQD3fmh4

Как да се грижим за изкуствената ни става ?

Здравейте. Тази година в България ще бъдат поставени над 11 000 изкуствени тазобедрени и коленни стави. Решението за подлагане на оперативно лечение е трудно за повечето пациенти, като основен фактор е страха от болката и неизвестността. Много от вас се фокусират в избора на вид става (американска, швейцарска и т.н.) и оперативен достъп. Консултират се с хора от обкръжението или интернет, за това какво ги чака по време и след операцията. В кабинета повечето пациенти са много развълнувани и притеснени, и често пъти не задават въпроси, относно следоперативните процедури и рехабилитация. Дори и да го направят, разбира се, е невъзможно в рамките на 5-10 минути да се разясни подробно какво ви чака. В последно време забелязах множество коментари, отбелязващи липсата на информация, за това какво да правите и да не правите след операцията, най-общо как да се грижите за изкуствените си стави, за да изпълняват те своята функция възможно най-дълго. Затова реших да отделя време и да напиша следващата статия.

Възстановяването след поставяне на изкуствена колянна и тазобедрена става може най-общо да се раздели на два периода. Първият е от изписването от отделението по Ортопедия и Травматология до края на първата година, а втория е от втората година нататък. Ние очакваме състоянието на пациентите да се подобрява постепенно с времето, но с най-бързо темпо, това се случва през първите няколко месеца. Има няколко неща, които могат да бъдат направени по време на този период, за да се достигнат максималните резултати и да се предпазите от опасности. Непосредствено след операцията, до около 30-45 ден, едно от най-честите усложнения е появата на съсирек в краката (т.нар дълбока венозна тромбоза) По тази причина задължително се предписва медикамент, разреждащ кръвта (най-често и за препоръчване нискомолекулярни хепарини). От страна на пациента е необходимо да се правят упражнения в леглото (научени от рехабилитаторите) и често да се вертикализарат и правят кратки разходки.

Важно е да сте сигурни, че раната зараства добре, защото едно от възможните усложнения е инфекцията. Не прекалявайте с движенията, за да може региона да не отича. Отока компроментира зарастването на раната. В случай, че получите оток намалете темпото, вдигнете крайника и налагайте с лед. При поява на зачервяване и затопляне, неотшумяващо с посочените мерки, веднага се свържете с оператора/отделението и отидете на преглед. Избягвайте всички предпоставки за развитието на инфекции на другите места, примерно пикочната система или кожата. Не забравяйте и зъбите. При поява на симптоми, лечението трябва да бъде започнато своевременно и задължително след консултация с лекуващия ортопед.

Аз винаги съм насърчавал моите пациенти да провеждат следоперативна рехабилитация в отделение, което гарантира още 6 дни активна работа и наблюдение от медицински персонал. След изписването обаче, работата не спира. Едва ли има ден или статия, в които не посочвам ползата от активната рехабилитация в къщи и нуждата от работа с физиотерапевт 2-3 пъти седмично за 2-3 месеца. Това е особено важно при колянното ендопротезиране, защото трябва да се работи по възстановяването на арката на движението (тоест максимално изпънат крак, до възможно най-дълбоко сгъване) За тазобедрените стави е важно да се работи по правилната походка с използването на патерици, до оттренирането им.

Един от най-честите въпроси към мен е -Кога ще проходя ?-

Типично, всички пациенти се вертикализират няколко часа след операцията, на първия ден. Това включва сядане в леглото, пускане на краката и опит за изправяне на проходилка. Постепенно, ден след ден, дистанцията се увеличава, включва се изкачване и слизане по стълби. Около 14-ти ден, повечето пациенти могат да ходят самостоятелно с патерици по равнина и стълби и могат да се самообслужват. Около първия месец е време да се изключи едната патерица, като постепенно трябва да се оттренира и другата.

След изтичането на първата година, повечето пациенти вече са спокойни. Рехабилитирани са в обществото, придобили са своята самостоятелност отново и най-вече, болките са останали в миналото. Но, не трябва да се забравя, общата грижа за импланта. Това включва обща грижа за здравословното състояние. Инфекцията на импланта може да се случи по всяко време. Необходимо е своевременно да лекувате всички инфекции ( примерно цистити, бронхити, зъбни проблеми) Стоматолозите винаги изтъкват нуждата от профилактика и своевременно лечение, като посочват, че нашата нация е на дъното в света по зъбно здраве. Бактерии от всички огнища могат да влязат в кръвообращението и да се заселят по протезата. Това ги прави почти недосегаеми за имунната система и антибиотиците и често се налагат многоетапни операции за справяне с проблема.

До момента не е създаден имплант, който може да издържи вечно. Как можете да удължите вярната служба на вашата протеза ?

Важно е да избягвате повтарящи се, високонатоварващи дейности като бягане, както и спортове с рязка смяна на посоката, като футбол и тенис. За предпочитане са дейности като ходене, планинарство, каране на велосипед, плуване, голф, танцуване, дори каране на ски. Няма нужда да ограничавате такива дейности след операцията, като е необходимо единствено да се лимитира риска от падане.

Друго е поддържането на здравословно тегло. Колкото повече товар носи протезата, толкова по-бързо се изхабява полиетиленовата вложка. С изхабяването и се отделят частици, които разхлабват и другите компоненти на протезата, което довежда до нуждата от замяна.

Колко ще издържи изкуствената ми колянна или тазобедрена става ?

Това е втория най-често задаван въпрос към мен, след този, колко се доплаща за импланта. И докато на първия мога да отговоря с достатъчна точност, на втория, мога само да посоча данните от статистиката. С времето забелязвам, че пациентите стават все по-информирани и интересуващи се. За съжаление, често, информацията която получават е зле поднесена или зле разбрана. По-тази причина реших да отделя време, за да напиша статия по-начина, който смятам за оптимален - синтезирано, на достъпен за повечето хора език.

Хората обмислящи смяна на тазобедрена или колянна става имат право и трябва да знаят отговора му. Но първо, искам дебело да подчертая, че никой не притежава кристална топка и не може да отговори с абсолютна точност, за вас, конкретния пациент. Басни от вида - Моята е американска, ще издържи 30 години, или - Сложиха ми най-скъпата и ще издържи поне 20 ! , са разказани, защото това искат да чуят пациентите. Когато по-горе посочих, че мога да цитирам данни от статистиката, имах предвид тази, събирана в специални регистри по артропластика. Редици страни имат такива, като най-старите са скандинавските. В България такъв няма, но се надявам да бъде създаден. Днес ще си позволя да цитирам данни от Американския регистър, който съвсем скоро публикува актуалната си информация за 2022 година. Годишно в САЩ се имплантират над 1 милион първични тазобедрени и коленни протези. Тези операции осигуряват подобрение в качеството на живот и функцията на ставата, на хората с тежка артроза. От друга страна, както при всички операции, съществуват и рискови фактори. Възстановяването отнема време и се впряга значителен финансов ресурс (от страна на пациента и НЗОК)

Ако операцията се окаже неуспешна по някаква причина (виж по-долу), се налага втора, понякога трета операция. Това е сериозен проблем, защото ревизионната хирургия е технически по-трудна, възстановяването отнема повече време и резултатите са по-лоши.

Най-честите причини за неуспех (ревизия) на първично ендопротезиране за ТБС са:

- Инфекция 21,2%

- Нестабилност 18,3%

- Разхлабване 16,3%

- Механични усложнения 13,8%

- Фрактура около протезата 10,3%

- Изхабяване на инсърта(пластмасата) или остеолиза 7,5%

- Болка 3,1%

Най-честите причини за неуспех (ревизия) на първично ендопротезиране за колянна става са:

- Инфекция 28,4%

- Разхлабване 24%

- Механични усложнения 19,4%

- Нестабилност 13,7%

- Болка 4,5%

- Изхабяване на инсърта или остеолиза 2,3%

- Счупване на костите или последствия от такова 1,6%

- Лоша подвижност 0,8%

Никой не може да даде гаранция на сменените стави (в смисъл на срок на годност). Отговорност на здравната система е да осигури на пациентите медицински консумативи, които отговарят на определени стандарти за качество (Слава Богу, че сме в ЕС и сме длъжни да поддържаме същите стандарти)

За съжаление, никой не може да бъде сигурен, дали тази операция ще е последната на определената става. Никоя операция не е 100% успешна и нищо не издържа вечно. В допълнение, редица фактори, включващи лекарите и пациентите имат мощен ефект върху издръжливостта на операцията. Но благодарение на данните от регистрите, имаме статистика. През 80-те и 90-те години са се цитирали следните цифри - 90% от ТБС повече от 15 години и 90% от колената повече от 10.

С навлизането на новите поколения импланти и усъвършенстването на оперативната и рехабилитационна техника, числата се променят към по-добро

- само 4,4% от пациентите с изкуствена ТБС имат нужда от ревизия през първите 10 години, респективно 15% имат нужда от ревизия към 20-тата година

- само 3,9% от пациентите с изкуствена колянна става имат нужда от ревизия през първите 10 години, респективно 10,3% имат нужда от ревизия към 20-тата

- възрастта има значение ! От тези над 70 годишна възраст, доживотния риск от ревизия е около 5%. Този риск е много по-висок при млади индивиди, особено мъже. До 35% от мъжете в петата си декада са имали нужда от втора операция.

Какво означава за вас тази информация ?

При напреднала артроза и неефективни неоперативни мерки (като болкоуспокоителни, вътреставни инжекции и физиотерапия) не остават много варианти за лечение. Но имайки тази информация, може да решите да изчакате, като промените стила си на живот (примерно смяна на типа работа, поддържане на нормално тегло)

Ако имате нужда от повече информация, можете да прочетете десетките статии, относно артрозата, лечението и, ендопротезирането на тазобедрена и колянна става в моята страница.

Съвети за избягване на детския травматизъм през лятото

С настъпване на дълго чаканото лято и удължаване на светлата част на деня се повишава физическата активност на нашите деца. Хубавото време предлага отлични възможности за социализация и практикуване на любимите спортове – колоездене, плуване, практикуване на колективни спортове.

Но заедно със забавлението се увеличава и възможността за травматизъм, особено ако децата са били по-малко активни през изминалия период, факт, безспорно свързан с наложеното онлайн обучение и забраната за колективни спортове през изминалите две години. Заедно с класическите слънчеви изгаряния и нахапване от насекоми, се увеличава и честотата на мозъчните сътресения, фрактурите, охлузванията и навяхванията.

Честите летни наранявания включват

1.Велосипедните травми

Велосипедните травми значително увеличават честотата си през лятото. Баналното падане от колело най-често води до охлузване, но може да бъде и опасно. Фрактурите на пръстите, китката, предмишницата и лакътя често пъти се диагностицират. Други, по-сериозни наранявания са фрактурите на бедрото, подбедрицата, глезена и травмите в областта на главата. При участие на МПС, инцидентите могат да бъдат дори фатални.

Травмите на главата могат да бъдат избегнати чрез носенето на каска. Дори, според Bicycle helmet Safety Institute, каската може да намали честотата на тежките травми на главата включващи сътресение на мозъка с до 88% ! Другите важни аксесоари са налакътниците и наколенките, които умекотяват паданията и намаляват честотата и тежестта на раните в тези области. Това защитно облекло може да се използва и при каране на тротинетки, скейтборд, ролери, скутери.

2.Травми свързани с детската площадка

Въпреки подобряването на безопастността на детските площадки, сравнено с времето когато аз бях дете, травмите все още се случват. Моят съвет е винаги родителите да избират детски площадки с омекотяващо покритие, което помага най-вече при травмите на главата. Избягвайте площадките с бетоново покритие или чакъл. Съветвам родителите да наблюдават активно своите деца, в тези часове на искрена забава всички можем да оставим телефона на страна !

3.Травми свързани с трамплини

Най-тежките фрактури, които съм виждал, са свързани с игра на трамплин. Моите деца никога няма да имат собствен трамплин ! Ако вие все пак позволявате подобен тип забава, имайте предвид, че тежките травми се случват най-често при сблъсъци. Никога не позволявайте повече от едно дете да скача на трамплина. Монтирайте предпазна мрежа около трамплина задължително.

4.Плуване

Плуването в басейн, езеро или море е освен забавно и много полезно. Но една, дори и проста травма може да бъде фатална. Според американската CDC, удавянето е втората най-честа причина за непредизвикана смърт на деца във възрастовата група 1-4 години. Най-ефективната превенция е активното родителско наблюдение. При участие на няколко деца са необходими повече хора, разположени в различни зони. Стойте на една ръка разстояние, ако детето ви играе във водата. Ако имате басейн, задължително инвестирайте средства в покривало. То освен да пречи на изпарението и буболечките, предпазва от неволно падане във водата. При спорт с различни плавателни съдове, задължително носете спасителна жилетка, дори и да сте отличен плувец.

5.Травми от пренапрежението

Докато децата си почиват от училищния спорт през лятото, лагерите са пълни с трениращи. Болестите на пренапрежението като тендинитите са неприятни и болезнени. Особено често са оплакванията в аддукторната бедрена област при трениращите футбол и болките в рамото и лакътя при фитнес-ориентираните младежи.

Един от най-добрите начини за превенция на травмите на пренапрежението е да укоражите и подкрепите децата ви да практикуват повече от един спорт. Ако детето ви тепърва започва да спортува, или е направило дълга пауза, е необходимо да се увеличава натоварването постепенно.

Терапия със собствена кръв – кръвна плазма при артроза и спортни травми

Лечението на болести и травми със собствена кръв се доказа като ефективно от няколко години. Още през 19 век са правени първите опити за лечение на инфекциозни заболявания със собствена кръв. При терапията със собствена кръв в наше време се прави венепункция (взима се малко количество венозна кръв), обработва се и се концентрира и се поставя вътреставно или в/около сухожилия.

В края на 20 век се проведоха първите опити за изработването на богата на тромбоцити плазма (PRP) от центрофугирана кръв. Днес тази инжекционна терапия се използва в много клонове на медицината – общо хирургия, ортопедия, пластична хирургия, стоматология. В ортопедията се използва за лечение на симптомите на артрозата, при увреди на сухожилия и връзки, мускулни разтежения, възпаления на мекотъканни структури (примерно бурсити), възпаление на ложето на сухожилията – тендинит.

Функция на тромбоцитите при терапията със собствена кръв

Тромбоцитите се произвеждат от костния мозък, като главната им функция е свързана с изграждането на тромбите в акта на кръвосъсирване. Тази жизненоважна функция се изпълнява в тандем с множество други фактори. В 1 милилитър кръв на здрав човек се намират от 150 000 до 380 0000 тромбоцита. При нараняване на кръвоносен съд в тялото те се наслагват и запушват отвора. Тези клетки „изръсват“ хормонални разтежни фактори, които насочват възстановителния процес. Те привличат също и плурипотентни клетки (за удобство наречени в изложението стволови клетки, въпреки че, всъщност се различават от истинската стволова клетка). Тези клетки могат да се диференцират в други видове, зрели клетки, които изграждат увредените тъкани.

Каква е ролята на кръвната плазма ?

С термина кръвна плазма се обозначава течната съставка на кръвта, която съставлява около 55% от общия обем кръв. Нейната функция е транспорта на кръвни клетки и хранителни вещества в кръвоносната система. Освен плазма, кръвта се състои и от клетъчна част, т.нар. хематокрит. Към него се числят най-вече червените кръвни клетки - еритроцитите (около 99%), които са отговорни за транспорта на кислорода и въглеродния диоксид. Други клетки са белите кръвни клетки – левкоцитите, които са отговорни за имунната система и тромбоцитите. Колкото по-висок е хематокрита, толкова по-богата е на клетки кръвта. Това би могло да се дължи на дехидратация. Обратни, при нисък хематокрит се говори най-често за липса на еритроцити, т.нар анемия.

Какво е автоложна богата на тромбоцити плазма ?

Това е тромбоцитен концентрат на кръвната плазма, изготвен от собствената кръв на пациента. Съставена е от кръвна плазма, от която са отстранени голяма част от червените и белите кръвни клетки. За изготвянето и се взима кръв от пациента и се центрофугира. По този начин се отделят нежеланите клетки, процес наречен плазмофереза.

Кръвната плазма подкрепя локално, там където бъде инжектирана, собствените възстановителни процеси на организма и допринася за регенерирането на тъкани. Точния начин по който това се случва не е известен до момента. Предполага се, че за това са отговорни специфични молекули, наречени Интерлевкини. Това, което е известно е, че тромбоцитите подкрепят изграждането на съединителна тъкан, подтискат възпалението и чрез множество биохимични вериги имат потенциал да пазят хрущялната тъкан. Ефектите от лечението с кръвната плазма варират при различните пациенти, което се дължи на уникалното, индивидуално съдържание на полезните субстанции. Нежелание имунни реакции или алергии са невъзможни, тъй като се касае за собствен продукт на тялото.

Индикации за прилагането на кръвна плазма

Терапията с кръвна плазма (PRP) се използва при лечението на следните заболявания в ортопедията :

-Артроза

-Възпаления на меки тъкани (тендинити, бурсити)

-Мускулни разтежения и разкъсани мускулни влакна

-Разкъсани и частично разкъсани връзки (примерно предна кръстна връзка, на глезена)

-Възпаление на ахилесовото сухожилие

-Дискови хернии

-След хирургия на мениска и хрущяла (артроскопска и класическа)

-Разкъсвания на ротаторния маншон на рамото

Спортни травми и лечение с ПРП

Най-вече при контактните спортове (футбол, бойни спортове) се стига до механични травми на мускули, сухожилия, хрущял и връзки. Но пренапрежението или неправилно извършени движения могат да предизвикат горните увреди.  Тук се числят най-често епикондилитите (тенис и голф лакет), инсерционит на ахилесовото сухожиие, или мекотъканни възпаления – бурсити.

Кръвната плазма предлага при лечението на тези заболявания алтернатива на досега съществуващите терапии. Инжектирането и подтиска възпалението и редуцира болката. Чрез съдържащите се растежни фактори  се стимулира регенерацията на увредените тъкани.

Можете да видите кратко информационно видео като натиснете на връзката

Интервю за вестник “Борба”

https://www.borbabg.com/2016/03/10/%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB-%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/?fbclid=IwAR0BSvrA7QvS5IhZg_L0fM3fRXw08ERS5N9FUOOdSIaqjLtMZON6v_JksJA

Случай на Ендопротезиране на тазобедрена става

Страшно ли е поставянето на изкуствена тазобедрена става поради износване? Ще мога ли отново да ходя без болка ? Как протича възстановяването ? Кога ще проходя ?

Всички тези въпроси са в главата на пациентите обмислящи ендопротезиране. Не са единични случаите на хора стигащи до обездвижване, поради страх от операцията.

Ще ви представя случая на Иван - мъж на 52 години, работещ в среда изискваща активно движение. Срещата ни беше преди половин година, болките вече бяха нетърпими, засегнатия крак беше с 3,5 см по-къс. За съжаление нищо друго освен ендопротезиране не можеше да му бъде предложено.

Днес Иван беше опериран - получи безциментна изкуствена тазобедрена става на десния крак. Клинично и рентгенологично резултатите са отлични. А как се чувства той - ще оставя снимките и краткото видео да говорят !

P.S. Публикацията е качена след изричното съгласие на пациентът. ЛИНК

Случай на минимално инвазивно възстановяване на Ахилесово сухожилие

Представям ви случай на пълно разкъсване на Ахилесовото сухожилие, по време на спорт при 27-годишен мъж. След разясняване на възможностите за лечение, се взе решение за перкутанна тендорафия - минимално инвазивен метод, въведен преди година в отделението по Ортопедия и травматология на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.

Виждате снимков материал, заснет по време на операцията, показващ 6 разреза по-малки от половин сантиметър, през които се извършва цялата процедура. Операцията се извърши под спинална анестезия, като оперативното време беше 15 минути. Следоперативно, пациентът се оплакваше от минимална болка и нямаше нужда от допълнително обезболяване.

След кратко обездвижване за 2 седмици, ще се инициира активна рехабилитация за възстановяване на пълен обем на движения и силата на триглавия мускул (прасеца).

За разлика от класическото, открито лечение (с 10 см разрез), този метод се е доказал със значително по-ниска честота на усложнения от страна на раната като инфекция и дехисценция (незарастване), както и по-малко болка след операцията. Поради 3 пъти по-краткия срок на пълно обездвижване в гипс, възстановяването и връщането на работа протичат по-бързо. ЛИНК

Запис на моя лекция на тема Ендопротезиране

На живо: “Моллови дни” - Д-р Калоян Йорданов представя: “ „Мултидисциплинарен подход при ендопротезиране – ключът към успеха ” ЛИНК

Случай на тазобедрено ендопротезиране

Представям ви случай на 60 годишен пациент с двустранна Болест на Чандлър, резултираща с двустранна коксартроза в краен рентгенологичен стадий. Оплакванията му са от нетърпими болки, включително и нощем, непозволяващи да спи и да ходи без помощно средство. Поради тях той прекарва последните дни преди операцията предимно на легло, приемащ 3 вида болкоуспокояващи, включително и слаб опиоид.

Избрана беше Дуомобилити, двуполюсна, безциментна ендопротеза. Оперативната интервенция се осъществи чрез заден достъп.

Снимките са от първата вертикализация и мобилизация на пациента, 9 часа след операцията. На 1 следоперативен ден той успя да извърви с проходилка над 50 метра, на 3 ден можеше да изкачва и слиза по стълби ! Понастоящем, 3 седмици след интервенцията няма никакви оплаквания и гледа смело към втората операция на другата тазобедрена става. ЛИНК

Нови възможности за лечение на Болест на Дюпюитрен

Представям ви случай на пациент с начален стадий на Болест на Дюпюитрен, без изразени контрактури на ставите на пръстите, засягаща 2, 3 и 4 пръст на лявата ръка. Пациента съобщава за уплътняване на кожата на дланта с болка при захващане на предмет. Избраната от мен лечебна процедура се нарича перкутанна иглова апоневротомия - неоперативен, минимално-инвазивен метод, извършващ се само с местна анестезия. Предимството на метода се състои от липсата на разрез, ниска честота на инфекции, бързо възвръщане на функцията на ръката, липса на обездвижване, възможността да се извърши амбулаторно и минималната болка след процедурата. Недостатък е евентуалната нужда от повтаряне и неповлияване на видимите кожни промени (възелчетата) при напреднал стадий на болестта.

Снимките са заснети преди, по време и 24 часа след манипулацията, със съгласието на пациента.

Първи пръст е опериран по друг повод и няма връзка с представения случай. ЛИНК

Ново интервю

Публикувам актуалния брой на списанието Quo Vadis на БЛС, в който е включено интервю с мен.

https://blsbg.com/…/117/b7f11d3f317e5fd3b284b118bd1de79f.pdf