Минимално инвазивни методи за смяна на тазобедрена и колянна става

Здравейте, темата на днешната публикация ще бъдат минимално инвазивните методи за смяна на тазобедрена и колянна става.
Темата е изключително популярна сред пациентите, особено при тазобедрените стави. За съжаление е малко известно, че и при протезирането на колянни стави съществуват такива. Най-общо, тези техники позволяват извършването на оперативната дейност, чрез оперативен достъп, щадящ меките тъкани (мускули и сухожилия около ставите). По този начин се постига по-бързо възстановяване, пациентите изпитват по-малко болка след операцията и необходимостта от кръвопреливане е сведена до абсолютен минимум.
Тазобедрената става е най-често протезирана в България. Традиционно в нашата държава се използва страничен или заден оперативен достъп, при които задължително се прерязват мускули или сухожилия, които разбира се, се възстановяват след края на процедурата. Тези оперативни техники налагат налагането на ограничения в ранния следоперативен период, примерно забрана за свиване на ставата над 90 градуса, спане по гръб за дълго време, забрана за кръстосване на крата и т.н. Това поражда нуждата от преустройство на битовата среда при пациентите – приставки на тоалетната, повдигане на легла, смяна на мебели и т.н. При по-младите и активни пациенти се ограничава практикуването на спортове, при които се извършват подобни движения, създаващи риск от изкълчване – дълбоко сгъване, вътрешно свиване и разгъване с външно завъртане. Всички тези фактори често остават дълбоко запечатани в съзнанието на пациентите и от страх, не достигат до желаното ниво на активност. Рядко обсъждан проблем е и сексуалната активност след ендопротезиране, който засяга предимно жените. Използването на помощни средства като патерици или проходилка е задължителен за щадене на прерязаните и възстановени тъкани и продължава между 4 и 6-8 седмици. Освен изброените ограничения, се наблюдават и някои нежелани хирургични усложнения, които са много по-дългосрочни, дори доживотни – типичен пример е куцането при ходене, дължащо се на дисфункция на основния страничен мускул на тазобедрената става или увредата на седалищния нерв. Всички изброени фактори налагат в последно време да се преминава постепенно към използването на минимално инвазивните достъпи. При тях се преминава не през, а между мускулите и сухожилията. Типичен пример е предният достъп. При него оперативното вмешателство върху пациентите се извършва по гръб, а не на една страна. Процедурата се извършва чрез използването на променени инструменти. Имплантите са същите, като се предпочита използването на новите поколения, по-къси и ултра къси бедрени стебла. Класическите прави стебла също могат да се използват, но при тях се повишават някои рискове. Имплантите могат да бъдат както безцименти, така и циментни. По този начин, по-възрастните пациенти (при които са показани циментните протези), могат да се възползват от всички предимства на достъпа, като цената на импланта е 2 до 3 пъти по-ниска, сравнена с безциментните протези.
Позицията на пациентите е от ключово значение и за използването на рентгенов апарат по време на самата процедури. По този начин може безпроблемно да се позиционират имплантите, точно както би било оптимално за пациентите. Друго предимство е, че преценяването на стабилността на ставата и дължината на крайниците е максимално прецизна и се елиминира променящите фактори при сколиоза и други деформации.
Изключително важно е дебело да се подчертае, че въпреки предимствата, които директния преден достъп притежава, след не повече от 6 месеца, пациентите оперирани еднакно добре, изравняват своите рехабилитационни постижения. Тоест към този момент, се говори само за ранни предимства.

Ако желаете да изгледате реално, пълно и нецензурирано видео на минимално инвазивна смяна можете да последвате връзката

https://www.youtube.com/watch?v=JqELXoZmnic&t=81s

При колянното ендопротезиране, както писах в увода на статията, също са разработени минимално извазивни достъпи. Класическият начин за достигане на ставата е чрез прерязване на сухожилието на четириглавия бедрен мускул на две, по дължина. Това създава предпоставки за забавена рехабилитация, защото е необходимо време да зарастне прерязаното сухожилие. Това се отразява на силата на посочения мускул. При минимално инвазивните достъпи, това сухожилие остава незасегнато, като при единия се прерязва част от мускулните влакна на вътрешната глава, а при другия, наречен субвастус достъп, не се прерязват важни тъкани. И двата оперативни достъпа имат едно огромно предимство – и то се изразява в подобреното позициониране на капачката. Силата на четириглавият мускул не се компроментира, кръвозагубата също е намалена, но минимално.
Литературата показва ясно предимство на тези достъпи пред класическия, но както и при тазобедрената става, ефекта е в ранния период. Тук описаните предимства са отново до около 6-тия месец, като след това проследените пациенти показват сходен рехабилитационен потенциал.
Минимално инвазивните достъпи са все по-предпочитани от ортопедите в световен мащаб. Техните предимства облекчават страданията и ускоряват възвръшането към нормалните активности на пациентите.
Ако желаете да изгледате реално, пълно и нецензурирано видео на минимално инвазивна смяна можете да последвате връзката