Увреждане на менискусите
Здравейте !
Сред най-честите въпроси които получавам са тези, касаещи нараняванията на коленните менискуси. По тази причина реших подробно да опиша проблема и възможните решения, както и да посоча най-актуалните начини за лечение.
Разкъсването на менискусите е най-честото вътреколянно нараняване. Възниква при усукване на бедрото и подбедрицата под натоварване. Тежестта е право пропорционална на действащите сили към момента на травмата. По-често се засяга вътрешния менискус.
В зависимост от положението и посоката на разкъсването, е възможно да се достигне до загуба на функция на менискуса – а именно, да служи като амортисьор и да намалява натоварването върху ставните повърхности. Това в средносрочен план предизвиква по-бързото развитие на хрущялни увреди, тоест артроза. Това е сред най-важните причини за ранно поставяне на изкуствена колянна става (при пациенти в 4-та и 5-та декада). Точно през 90-те години, масово започва да се прилага артроскопско лечение, при което се отстранява голяма част от менискуса. За съжаление по това време не се е предполагало за дългосрочните последици.
При някои разкъсвания може да се достигне до приплъзване на частично или изцяло откъснатата тъкан между бедрото и подбедрицата, предизвиквайки механична блокада на движението. Тази блокада е изключително болезнена и е причина за хирургично лечение в спешен порядък.
По причина, раскъсванията на менискусите се делят на две големи групи – ТРАВМАТИЧНИ и ДЕГЕНЕРАТИВНИ. В първата група попадат тези, възникнали в следствие на травма. Във втората група са тези, които възникват спонтанно или при минимално усилие и са следствие от остаравянето на тъканта.
Лечението на дегенеративните увреди, при липса на ставен блокаж, е винаги първо неоперативно. При травматичните увреди са важни вида на разкъсването и асоциираните други увреди. Тенденцията е за сравнително бързо оперативно лечение, целящо възстановяване на функцията и избягване на усложненията (ранното развитие на артрозата)
Анатомия и функция на менискусите
Менискусът е с полулунна форма и е незаменим за правилнита биомеханика на колянната става. Състои се от 1/3 колаген и 2/3 вода. Структурата му е специализирана в свързването на водните молекули, което придава еластичност на тъканта. Механичното натоварване върху хрущяла би се увеличило шест пъти, ако се премахнат менискусите на здраво коляно. Той омекотява ударите при ходене и скачане, а на втора линия спомога за стабилността на ставата и здравината на хрущялния слой.
Между вътрешния и външния менискус има важна разлика. Вътрешният менискус е здраво свързан със ставната капсула, което при големи въртеливи движения способства за по-лесното му разкъсване. Външният менискус е много по-подвижен, тоест се къса по-рядко.
Структурата и при двата е една и съща – от външната им страна (страната откъм ставната капсула) притежават много добро кръвоснабдяване. Вътрешният им ръб се изхранва от вътреставната течност и не притежават никакви съдове, което е и причината за липсващият им регенерационен потенциал.
Симптоми при разкъсване на менискусите
- Щракане в коляното (може да бъде с или без болка)
- Оток на ставата
- Ограничение в подвижността на коляното
- Пронизваща, стрелкаща болка в коляното, намиращата се между двете кости (а не около капачката)
- Нестабилност на ставата
Последствия от увреда на менискусите
При нарушена функция на менискусите се променя стабилността и натоваряемостта на колянната става. Но не всички разкъсвания имат еднакъв ефект – в зависимост от дебелината, посоката и степента, при някои може да няма никакъв или минимален, докато други са съпроводени със силна болка и невъзможност за натоварване.
Разкъсванията по дължина, които засягат цялата дебелина, редуцират амортисьоровите възможности. При други форми – тип дръжка на ведро – не се нарушава стабилноста в такава степен, но откъснатата част уврежда ставния хрущял и може да предизвика остър блокаж на движението.
Причини и рискови фактори
Разкъсване на менискуса може да се получи при всяка силно усукваща травма на коляното или при свръхнатоварнане в следствие на рязко старт-стоп движение (примерно тенис, хандбал).
Както по-горе посочих, практикуването на някои видове спорт е силно асоциирано с увреди на менискуса – освен тенис и хандбал, могат да се изброят ски/сноуборд, футбол и контактни спортове.
Професионалистите, при които се работи в клекнало положение също са по-засегнати от патологията. Типичен пример са полагащите подови настилки
Дегенеративни увреди при възрастни пациенти
При възрастни пациенти, особено тютюнопушещи и със свръхтегло, винаги се наблюдава дегенерация на менискалната тъкан. При нея дори минимално усилие, примерно клякане за вързване на обувка, може да разкъса тъканта. Такъв тип увреди трябва да се взимат предвид при избора на лечение.
Ортопедични рискови фактори
Всяко редовно свръхнатоварване на колянната става може да предизвика разкъсване. По тази причина свръхтеглото е главен рисков фактор за разкъсване и дегенерация. При ненормална ос на долния крайник (Х или О образна) се уселичава несъразмерно натоварването върху, респективно вътрешния или външния менискус.
При предишно увредена предна кръстна връзка, поради компроментираната стабилност на ставата, се стига по-често до увреда на менискуса.
Диагностициране на увредата
Още при задълбоченото изследване на пациента, може с голяма вероятност да се диагностицира разкъсване на менискуса. Често пъти се долавя пукане и щракане, оток и типична болка на границата между бедрото и подбедрицата.
Ехографското изследване може да бъде полезно, като помага да се диагностицира и асоциирани увреди на страничните връзки. Рентгеновата снимка в две проекции е основната образна диагностика, която принадлежи към всеки преглед на пациент, с оплакванията в коляното. ЯМР е златният стандарт, който не само доказва разкъсването, а показва вида. Отлично се вижда и качеството на хрущяла и асоциирани увреди.
Лечение на менискусните увреди
Както вече разбрахте, има много фактори, свързани с менискалните увреди. Част от лекарското изкуство е да се вземат предвид всички известни и да се препоръча най-подходящото лечение.
Не всички разкъсвания трябва да се лекуват оперативно, дори напротив, повечето могат да се повлияят отлично от неоперативни методики.
На първо място седи физиотерапията и рехабилитацията. Чрез специално разработени упражнения се цели укрепване и стабилизиране на ставата, с което се намалява натоварването върху увредения менискус. Физиотерапията увеличава регенерационният потенциал, при увреди имащи такъв.
Контрол на болката, ако има такава, се осъществява чрез стандартните медикаменти в таблетна или инжекционна форма.
Контрол на отока на ставата – чрез криотерапия, прием на НСПВС, физиотерапия
Кратковременно отбременяване чрез патерици/канадки
Вътреставното приложение на хиалуронова киселина НЯМА НИКАКВО МЯСТО В ЛЕЧЕНИЕТО
Вътреставното приложение на кръвна плазма и/или стволови клетки като единствена терапия НЯМАТ МЯСТО В ЛЕЧЕНЕТО
Приема на разни и разнообразни хранителни добавки нямат никакво място в лечението.
Оперативното лечение се извършва артроскопски – през малки разрези се въвежда камера и инструменти, с които се извършват лечебните процедури. Лечението най-често е отстраняване на увредената част на менискуса, тъй като най-честите увреди са периферни и не притежават никакъв регенерационен потенциал. За съжаление, често, това се случва и с увреди, които могат да бъдат възстановени оперативно. По този начин, при подходящи пациенти се постига възстановяване на функцията на менискуса и избягване на усложненията. Моят съвет към вас е да говорите открито с лекуващия ви ортопед, за възможността за възстановяване.
Целта на статията е информативен и по никакъв начин не искам си стимулирам самодиагностиката и още повече самолечението. Моля, ако имате подобни оплаквания, посетете специалист.