Навигирано ендопротезиране на колянна става с използването на минимално инвазивен оперативен достъп

Здравейте, днешната публикация може да се разглежда като продължение на последната, описваща минимално инвазивните достъпи за смяна на колянна и тазобедрена става. От години пациентите желаят да са по-добре информирани и точно да разберат какво се случва с тях по време на операция. Въпреки подробното вербално и схематично разясняване, често пъти остават неясноти. В интернет пространството съществува много информация, но няма нито един запис на операция, обяснен на български език, по достъпен и разбираем начин. По тази причина записах видеоклип на реална операция. По време на интервенцията се появяват кратки обяснителни бележки, които описват основните стъпки. По-надолу в текста ще резюмирам отново стъпките и ще обясня логиката им.

Видеото е запис на операция, изцяло нецензурирано и демонстриращо случващото се през погледа на хирурга. Съдържа сцени, които много хора не могат да понасат. Ако вие сте от тези хора, моля не пускайте видеото ! По подразбиране, видеото е ограничено от мен единствено за лица над 18 години и не може да се гледа извън Youtube.

Преди започването на хирургичната дейност, пациентите се въвеждат в анестезия (поставя се упойка), която е превалиращо спинална. Това означава, че се въвежда вещество (анестетик) до гръбначния мозък, което временно обезчувства и обездвижва долните крайници. След това се позиционира пациента на операционната маса и се пристъпва към почистване и покриване на оперативното поле. В този момент операционният екип са стерилно облечени и се пристъпва към първата част - оперативния достъп. В този случай е направен минимално инвазивен субвастус достъп, който описах в предишната ми публикация. При него, за разлика от класическия срединен достъп, не се разделя сухожилието на четириглавия мускул на две, тоест не се откача вътрешната му глава от сухожилието. Това довежда до чувствителна разлика в силата на мускула след операцията. Функцията на мускула е да разгъва коляното, което означава, че пациентите разполагат с пълния си капацитет при движения като ставане от седнало положение и изкачване на стълби.

След направата на достъпа, временно се обръща капачката (написано е еверзия на капачката), при което се отстраняват шиповете около нея, отстранява се болния хрущял от вътрешната и повърхност и се оформя анатамочно. С помоща на електронож се изгарят нервите, за да се обезболи костта.

Продължава се с отстраняването на достъпните шипове по бедрената кост и подбедрицата и се премахват двете кръстни връзки.

Пристъпва се към монтиране на сензорите на навигацията към бедрото и подбедрицата. Тези сензори са обектите, които се засичат от “очите” на навигацията, която е способна да различи движения в рамките на 1 милиметър и 1 градус.

За да може навигацията да изгради пълна картина на ставата, е необходимо да и покажем определени структури, наречени ключови точки. Това се извършва с помощта на показалка, която притежава същите сензори.

След като навигацията е получила цялата необходима информация, се калибрира и ставата се привежда през целия възможен обем на движения, което се изразява в графичен и числен вид. Тази информация е безценна и за съжаление е недостъпна за стандартния начин на операция.

Следващата стъпка е прикрепване на плочката за срез на големия пищял. Към тази плочка са закачени сензори, които показват положението и в триизмерното пространство и количеството кост, което се отнема., преди да е извършен среза. Тази информация е ключова за индивидуализираното поставяне на имплантите, тоест напасване на имплантите към пациента, а не пациента към имплантите. След извършване на среза се отстранява ненужната кост, като в този случай се вижда пълната загуба на хрущял, включително и кост. Може да се види, каква е огромна разликата във височината на вътрешната и външната част на костта, което меря с шублер.

Верифицира се извършения срез и се пристъпва към първоначално, ориентировъчно измерване на предполагаемата големина на бедрената компонента.

Определянето на напрегността на страничните връзки в опънато и сгънато състояние дава ценна информация на отклонението на остта на крайника и евентуалната големина на вложката между имплантите.

Следва поставяне на плочката със сензори за извършване на първият срез на бедрото. Отново тази информация помага за индивидуализиране. Извършва се среза и се верифицира с шублер и с навигацията.

След като сме доволни от резултата се поставя финалната плочка, наречена 4 в 1, защото с нея се извършват 4 среза на бедрото. При това се оформя костта така, че да легне плътно бедрената компонента върху нея. Тази плочка също е с монтирани сензори, със същите предимства.

Сега, когато е освободено място, много лесно се отстраняват двата менискуса и задните шипове, които бяха недостъпни до момента.

Поставяме пробният бедрен имплант и прецизираме широчината. След като е поставен се проверява, дали зад него са останали шипове за отстраняване.

Следващата стъпка е поставяне на пробен имплант на големия пищял с вложка, тоест се сглобява изцяло, отново пробно, цялата изкуствена става за пръв път. Монтират се сензорите и привеждаме новата става в цялото и движение. Проверяваме напрегността на връзките, отклонения и като цяло с голяма точност виждаме какъв би бил резултата, ако се имплантира ставата по този начин.

Ако сме доволни от резултата, се пристъпва към избиране на окончателната големина на импланта на големия пищял. Подготвя се костта за цимента и се поставят окончателните импланти с цимент по вътрешната им страна.

Докато чакаме втвърдяване на цимента се поставя обезболяващ коктейл в меките тъкани около коляното и се отстраняват останалите шипове.

В самия край на операцията се поставя оригиналната вложка и се монтират сензорите. Отново се привежда коляното и се документират резултатите. На снимката по-долу, можете да видите графика, която показва отвесна черта. Това е резултата, който е желан и искаме да постигаме винаги. Последва затваряне на ставната капсула, подкожието, кожата и поставяне на стерилна превръзка.