Диагноза криви крака

В последващата публикация ще засегна въпроса за кривите крака при възрастни хора. Този проблем е често срещан и освен естетическа има и скрита медицинска компонента.

Диагнозата „криви крака“ при пациенти над 18 годишна възраст

Под „криви крака“ се разбира отклонение на осите на натоварване и на ставния ъгъл от техните нормални граници. Нашата анатомична ос между бедрената кост и големия пищял е 7 градуса, а механичната е 180 градуса. Както увеличаването, така и намаляването на тези ъгли, довежда до увеличаване на натоварването между двете кости, което резултира в дългосрочен план до поява на болезнена артроза. Както в много други области на медицината, така и тук, превенцията е много важна. Целта е да се редуцира риска и да се избегне/отложи поставянето на изкуствена колянна става. Оперативната корекция при правилна индикация на деформитети доказано отлага, с над 10 години ендопротезирането и значително намалява болката, при повечето пациенти.

Различават се два типа осеви отклонения – вродени и придобити. Пример за вродено е свръхразгъващата се колянна става (genu recurvatum). Но и при Х и О-байните, често се намира наследственост. Придобитите „криви крака“ могат да бъдат в следствие на фрактури, нарушени растежни зони при децата или при тежко разрушаване на коленния хрущял (вътреставен проблем, който се лекува само с поставяне на изкуствена става). Не трябва да се забравят тазобедрената става и ходилото, болестно засягане в тези области, може да причини О или Х деформация. Сред редките причини са рахит, вродени синдроми, възпаления с разрушаване на ставите и т.н.

При неправилно натоварване на ставите се стига до повишено налягане, което предизвиква промени в засегнатите структури и се появява болка. Този механизъм често пъти е причината за ясно видими артрозни изменения при пациенти в своите 3 и 4 декади. Най-честите симптоми са болка при натоварване и покой и ставен оток. При тези пациенти се открива костен оток, дегенеративни изменения на менискусите, износване на хрущяла, редуциране на ставната цепка и в крайна сметка едностранна артроза (на вътрешната или външната част на коляното). При разговора с пациента често се открива семейната обремененост и липса на травма. Понякога травма (спортна или инцидент) ускорява естественото развитие на болестта, като особено често засегнати са играещите контактни спортове, примерно футбол, хандбал, бойни спортове. Роля в ускоряването на болестния процес има и преживяно отстраняване на част от менискусите, колянна нестабилност (примерно при разкъсана предна кръстна връзка). По гореизброените причини е необходимо комплексно разглеждане на проблема и адресиране на съставните му части.

При клиничното изследване се провеждат множество мануални изследвания и наблюдения. За точната диагностика на О и Х деформитетите са необходими няколко различни рентгенови снимки, често пъти и ЯМР.

Консервативното лечение включва множество модалности - редуциране на натоварването в болковата фаза, загуба на телесно тегло при нужда, прием на болкоуспокоителни, поставяне на ставни инжекции, физиотерапия и др. Огромна роля играе разбирането на проблема от страна на пациента и активното му включване. Липсата на разбиране и кооперативност е гаранция за лош резултат на лечението.

Оперативното лечение е единственото средство, което решава проблемите с О и Х деформитетите. То бива два вида – коригиращи операции и ставно заместване.

Коригиращите операции могат да бъдат няколко вида и да се изпълняват на големия пищял, бедрената кост или двете кости. Същността им се състои в костна корекция на деформитета и фиксирането на костите със специално устройство – най-често вътрешен фиксатор. Често пъти е необходимо да се направи и артроскопия преди коригиращата операция, с цел да се адресират всички вътреставни проблеми на пациента.

След операцията е необходимо да се спазва режим на натоварване за няколко седмици. Възстановяването трае между 2 и 6 месеца, като повечето пациенти се връщат на работа около 3 месец.