Мое лекторско участие на конференция

На 24-26.10.2019 год. в Несебър се проведе Конференция на БЛС, с главни теми “ Предоперативна подготовка и ранно следоперативно възстановяване на пациентите ” и “ Деонтологични проблеми в медицинската практика “. Аз взех участие с презентация-постер на тема “ Ортогериатричен подход при лечение на фрактурите “

Диагноза “щракащ пръст” - що е то ?

Една от честите причини за преглед при специалист по Ортопедия и Травматология е “засичането” на пръстите в сгънато състояние. За съжаление, често пъти с голямо закъснение, което ограничава възможностите за лечение. Поради това, реших да засегна проблема “Щракащ пръст”

Щракащ пръст е състояние, засягащо едно или повече от сухожилията на ръката, правейки трудно сгъването и разгъването на засегнатия пръст.

При оток и възпаление на сухожилието, същото може да се блокира в канала през който преминава. Това състояние прави движението трудно и резултира в характерното щракане.

Стенозиращия теносиновиит обикновено засяга палеца, безименния и кутрето на ръката. Засегнати могат да бъдат един или повече пръсти, както и двете ръце едновременно. По-често срещано е на дясната ръка, поради изразената доминантност на същата (около 90% от хората са десничари).

Симптоми

Симптомите могат да включат болка в основата на засегнатия пръст, болка при активно и пасивно движение. Характерна също е сковаността, особено сутрешната. При напредване на състоянието, вашия пръст може да се “заключи” в сгъната позиция, като “освобождаването” се случва в началото с напън на разгъвача на пръста, а след това само с помощта на другата ръка.

Какво причинява заболяването ?

Сухожилията са структурите, обединяващи мускулите с костите. Те движат костите при съкращение на мускулите. В областта на ръката, сухожилията се намират от двете страни на костите и произхождат от мускулните коремчета на предмишницата. Сухожилията сгъвачи (флексорните сухожилия) се прикрепват на мястото си от здрави ленти, известни като лигаменти, които са с формата на арка и се намират над тях. Това им позволява да се движат гладко и свободно, когато пръстите се сгъват и разгъват.

“Щракащ пръст” се изявява при заболяване на сухожилието или лигаментите - оток или възпаление. При това условие, сухожилието не може да се движи гладко под арката, “набутва” се в нея и формира възелче. Това прави сгъването на засегнатия пръст трудно. Ако сухожилието се заклещи, пръста щрака болезнено при изправянето му.

До този момент не е известна точната причина за това състояние, но са известни няколко предразполагащи фактора за появата му. Към щракащ пръст са предразположени жени, хора над 40 годишна възраст и страдащи от определени заболявания. Съпровождат често Болестта на Дюпюитрен, Диабет и Ревматоиден артрит, Подагра, Амилоидоза, Хипофункция на щитовидната жлеза, Синдром на Карпалния канал, Болест на Де Кървейн. По-чести са при хора упражняващи професии или хобита, свързани с многократно сгъване на пръстите.

Как се лекува “Щракащ пръст” ?

При някои хора, състоянието се подобрява без никакво лечение. За съжаление, често пъти се налага адресиране на проблема. При неглижиране на състоянието е възможно трайно блокиране в сгънато и по-рядко в разгънато състояние, ограничаващо в голяма степен всекидневните задачи.

При нужда от лечение, на разположение имаме няколко опции:

1. Почивка

2. Медикаментозно лечение

3. Обездвижване

4. Инжекция със стероиден препарат

5. Хирургично лечение

Към хирургично лечение се прибягва при изчерпване на възможностите на консервативната терапия или ЗАБАВЕНА ДИАГНОЗА. То е почти 100% ефективно, но често пъти се налага отсъстване от работа за 2 до 4 седмици.

Щракащ пръст при деца

Състоянието засяга рядко пациенти в детска възраст, но е възможна появата му при деца между 6 месеца и 3 годишна възраст. Най-често се засяга палеца, като се изразява в невъзможност за разгъването му и рядко е съпроводено с болка. За късмет, често, не е нужно никакво лечение и симптомите изчезват спонтанно. ЛИНК

Информация за гонартрозата

Надявам се, че предишната ми публикация ви е била полезна. Днес ще се спра на болките в колянната става породени от артрозни изменения в нея (т.н. шипове)

Артрозата е най-честото ставно заболяване при човек, като гонартрозата е най-честата артроза. Предполага се, че около 40% от лицата навършили 75 години имат артроза на колянната става. Самото заболяване може да се раздели на две големи групи - първична (идиопатична) и вторична форма. Разликата между двете е, че за първата не можем да посочим конкретна причина, а за втората можем, примерно състояние след фрактура, някои болести на обмяната, отстраняване на менискус в миналото, нестабилност на ставните връзки, вътреставно поставяне на кортикостероиди.

Причина за развитието могат да бъдат ендогенни - генетична предразположеност, пол, възраст, етнос и следменопаузни промени. Екзогенни са травма, свръхтегло, резекции в ставата, тютюнопушене и прием на алкохол, характер на работата (коленичене)

Гонартрозата се изразява с дегенеративни промени на ставния хрущял, склерозиране на костите, образуване на остеофити (шипове) и костни кистички. Всичко това довежда до намаляване на разстоянието между бедрената кост и големия пищял (ясно видимо на рентгеновата снимка в публикацията), болка при движение и покой, вътреставен и околоставен оток, ограничение на движението и изкривяване на крака. Най-често краката се изкривяват навътре О-Байн (варус), но при някои хора се изкривяват навън Х-Байн (валгус)

Лечебните възможности са много богати и включват както неоперативни, така и оперативни методи. Към неоперативните методи се включва различни видове медикаментозна терапия, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, вискосуплименцията (за която вече писах), поддържащи ортези. Оперативно е възможно артроскопското лечение, коригиращите остеотомии на големия пищял, ендопротезирането на ставата (частично или тотално).

В последните 5 години скорост набира нов метод, при който се оперира върху по-малката кост на подбедрицата, а именно малкия пищял. До момента литературата дава превалиращо отлични и много добри резултати при пациенти в средна и напреднала възраст, с всички степени на гонартрозата. Важно е да се отбележи, че предложената процедура е запазена САМО за О-Байн деформацията (която както писах по-горе е по-честата)

Важните моменти от медицинско и финансово естество при процедурата са:

1.Повечето пациенти изпитват облекчение на болката веднага

2. Бързина на възстановяване след операцията

Оперативното лечение трае 30 мин. Ходенето без помощни средства е възможно в деня на операцията.

3. Престоя в болницата може да бъде по-малко от 24 часа, при това без да се поемат излишни рискове.

4. Колянната става остава незасегната, тоест се избягват усложнения свързани с нея.

5. Не се използват никакви консумативи - лечението се поема от клиничната пътека и няма никакво доплащане

6. Процедурата може да бъде извършена при нужда двустранно.

7. Редките описани усложнения са временни, и са свързани предимно с тръпнене на ходилото.

8. До момента няма описан случай на потенциално животозастрашаващото усложнение белодробна тромбоемболия

9. Свръхтеглото и диабета не са противопоказание за лечението

10. Могат да се лекуват както пациенти с първична гонартроза, така и пациенти с вторична.

11. Предхождаща артроскопия не е противопоказание

Надявам се да събудя интереса ви към тази процедура !

Много добри резултати от проксималната остеотомия на фибулата !!!

Въведената от мен в България процедура – проксимална остеотомия на фибулата, показва трайни резултати при лечението на най-разпространената форма на Артроза на колянната става – а именно медиалната гонартроза (засягаща вътрешната част на коляното). Изминалите месеци на наложени ограничения, свързани с противоепидемичните мерки, позволиха да се проследят и обобщят резултатите. Всички оперирани пациенти получават облекчение на болката и подобрение на движението още по-време на болничния престой, а в последствие надграждат добрите си резултати.

Медицината в наше време претърпя промяна - от медицина на авторитетите, към медицина на доказателствата и по тази причина ще споделя с Вас измеримите промени, които ще бъдат включени в публикация в ортопедичен журнал в обозримо бъдеще. Посочените резултати се формират от отговори на въпроси, които всички пациенти попълват самостоятелно и откровено преди оперативното лечение, и на определени периоди след него. След сложна статистическа обработка, резултатите се формират като числа, позволяващи по-нататъшна работа. (при възникване на неясност с радост ще отговоря на вашите въпроси)

VAS - Предоперативно 7,4 Следоперативно 4

Oxford knee score - Предоперативно 19 Следоперативно 37

AKSS Предоперативно - 106,2 Следоперативно 166,4

WOMAC Предоперативно - 42,9 Следоперативно 75,8

Медиално ставно пространство - Предоперативно 0,87 мм Следоперативно 1,23 мм

Усложнения след оперативно лечение – не се наблюдават

Изнесените данни означават по-малко болка при почивка и движение, подобрена функция в ежедневието, увеличена самостоятелност, намален прием на медикаменти против болката и подобрено общо здраве.

Всичко това означава, че проксималната остеотомия на фибулата е безопасна оперативна процедура, подходяща за лечение на медиална гонартроза.

П.С. На приложените снимки се забелязва ефекта на процедурата върху вътрешната част на колянната става - а именно значимо увеличение на разстоянието между бедрото и подберицата

Интервю за вестник “Борба” Велико Търново

Тук може да откриете мое интервю за вестник “Борба”, в което говоря за проксималната остеотомия на фибулата https://www.borbabg.com/2020/05/28/nash-lekar-vvede-inovativen-metod-za-lechenie-na-iznoseni-stavi/?fbclid=IwAR2UPaN_CbNxh68zhA8J6tM50317RnJ2eJQbgH7ujBp3XgDWpaWPRaSl79Y

Публикация на мой труд !

След дълго чакане, най-после статията “Проксималната остеотомия на фибулата за лечение на медиална гонартроза. Презентация на методиката и ранни резултати” е достъпна на сайта на списание Медицина и спорт. С това официално мога да заявя, че авторския колектив в мое лице и Проф. Пламен Кинов стават първите ортопеди в Европейския съюз публикували труд по тази тема ! Ако имате желание, може да се запознаете със статията на този линк : https://www.med-sport.net/pdf/2-2020.pdf

Лечение на гръбначни болки - има и друг начин !

Лечение на болката с произход от гръбначния стълб чрез инфилтрации

Инфилтрацията на гръбначния стълб е широкоразпространено лечение в държавите с напреднали здравни системи. Целта на публикацията ми е да представя метода и възможностите му.

По време на последната ми специализация в Германия, аз бях въведен и обучен от моя Шефлекар Проф. Михаел Оберст, завеждащ Клиниката по Ортопедия, Травматология и Гръбначна хирургия на Осталб Клиникум Аален, Университетска болница към Университета в Улм, Германия.

Същността на инфилтрациите се състои в директно впръскване на малки количества локален анестетик (т.н. местна упойка), самостоятелно или в комбинацията с противовъзпалителен агент (кортикостероид) под рентгенов контрол в предполагаемата увредена структура, предизвикваща болката. В болница ,,Сърце и Мозък“ Бургас ще се предлага и нов подход на повлияване с помощта на кръвна плазма, която е фракция на кръвта на пациента, след центрофугирането и. Предимствата на метода са в неговата минимална инвазивност – на практика се касае за инжекция с дълга игла (като при гръбначна упойка), високата точност на апликацията, екстремно редките усложнения и минималната болка по време на процедурата. Пациентите няма нужда да спазват специален режим преди и след инфилтрациите, с изключение на кратка почивка в седнало или легнало положение за около 20 минути.

Кой е подходящ кандидат за тази процедура ?

-Всички пациенти с остра или хронична болка, които не се повлияват, или се повлияват в малка степен от прием на болкоуспокоителни и/или курс на физиотерапия.

-Хронични заболявания като диабет, хипертония, рак (без метастази в гр. стълб) не са противопоказания !

Кои пациенти не са подходящи за тази процедура ?

-Всички пациенти, при които неврологичната отпадна симптоматика е напреднала – примерно кауда еквина синдром (абсолютна спинална спешност, налагаща оперативно лечение в спешен порядък), с клаудикацио спиналис (походка със силно наведено напред тяло), изразена мускулна слабост или липса на чувствителност в определение региони на тялото

-Пациенти с алергия към посочените по-горе медикаменти.

-Пациенти с трипанофобия – страх от игли и инжекции.

-Пациенти с инфекция на кожата в областта на убождането

Епидурални инфилтрации на поясния отдел на гр. Стълб

Епидуралната стероидна инфилтрация е отличен метод за лечение на поясни болки и/или коренчева болка. Типична индикация е дисковата херния, която притиска определено нервно коренче (т.н. ишиас) или стеснението на гръбначномозъчния канал. С тази инфилтрация се постига често отлагане на оперативното лечение или облекчаване на болката до осъществяването му. Инфилтрацията се осъществява с местен анестетик , самостоятелно или в комбинация с кортизон и се въвежда в епидуралното пространтво на гръбначния стълб. Това довежда до създаване на депо, което локално подтиска отока и възпалението, и така се избягват системните реакции, като при прием на хапчета кортизон или НСПВС (примерно гастрит и повишаване на кръвното налягане)

Инфилтрация на фасетните стави

Фасетните стави са междупрешленни стави, намиращи се в задната част на прешлените. Както всяка една става в човешкото тяло и тези могат да бъдат засегнати от артроза. Тя предизвиква деформация и намаляване на подвижността, което от своя страна предизвиква хронична болка. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса и врата. В болковия процес са намесени и други фактори, примерно мускулното втвърдяване. След инфилтрацията е препоръчително да се проведе курс на физиотерапия, целящ „отпускане“ на мускулните втвърдявания.

Перирадикулярни инфилтрации (ПРТ)

Перирадикулярните инфилтрации са инфилтрации на нервно коренче, засегнато от предизвикващ болка процес (примерно дискова херния, стеснение на нервния канал) Тези процеси притискат коренчето, което предизвиква болка, която се излъчва към съответния крайник (ръка или крак). Излъчването на болката е в зависимост от засегнатия нерв. Както по-горе писах, ишиаса е засягане на поясните коренчета. Много пациенти знаят колко упорити са тези болки и трудното им повлияване от медикаменти и физиотерапия. ПРТ е отлично допълнение към терапията, целяща намаляване на приеманите медикаменти. Изключително важно е да се подчертае, че продължителното страдание на нервните коренчета трябва да се избягват на всяка цена и ПРТ в този смисъл се вижда като модалност, целяща облекчаване на симптомите на пациента до настъпването на оперативното лечение

Инфилтрация на сакро-илиачните стави

Сакроилиачните стави се формират от кръстцовата кост и илиума (най-голямата тазова кост) Те, както и всички други стави се засягат от болезнената артроза и предизвикват ниска кръстцова болка, която би могла да се излъчи към тазобедрената става и понякога към крака. Това състояние е различно от ишиас. Често засегнати са хората, работещи дълго време в седнало положение. По мои наблюдение, инфилтрацията на тези стави е най-добрата терапия на болката, многократно превъзхождаща физиотерапията и оралния прием на медикаменти. Важно е да се отбележи, че инфилтрациите могат да се правят и при Болест на Бехтерев.

Рискове и усложнения

ПРТ, Инфилтрацията на фасетните стави и епидуралното пространство са процедури с изключително редки сериозни усложнения, като увреда на гр. Мозък, нервни коренчета или кръвоизливи, налагащи оперативно лечение. Временно намаляване на сетивността в участъци на крайниците са възможни и в никакъв случай не трябва да притесняват пациентите. Реакция при използването на кортизон като зачервяване на лицето, временно покачване на кръвното налягане и световъртеж са сравнително редки и точно по тази причина е наложителен краткия покой след процедурата.

Диагноза криви крака

В последващата публикация ще засегна въпроса за кривите крака при възрастни хора. Този проблем е често срещан и освен естетическа има и скрита медицинска компонента.

Диагнозата „криви крака“ при пациенти над 18 годишна възраст

Под „криви крака“ се разбира отклонение на осите на натоварване и на ставния ъгъл от техните нормални граници. Нашата анатомична ос между бедрената кост и големия пищял е 7 градуса, а механичната е 180 градуса. Както увеличаването, така и намаляването на тези ъгли, довежда до увеличаване на натоварването между двете кости, което резултира в дългосрочен план до поява на болезнена артроза. Както в много други области на медицината, така и тук, превенцията е много важна. Целта е да се редуцира риска и да се избегне/отложи поставянето на изкуствена колянна става. Оперативната корекция при правилна индикация на деформитети доказано отлага, с над 10 години ендопротезирането и значително намалява болката, при повечето пациенти.

Различават се два типа осеви отклонения – вродени и придобити. Пример за вродено е свръхразгъващата се колянна става (genu recurvatum). Но и при Х и О-байните, често се намира наследственост. Придобитите „криви крака“ могат да бъдат в следствие на фрактури, нарушени растежни зони при децата или при тежко разрушаване на коленния хрущял (вътреставен проблем, който се лекува само с поставяне на изкуствена става). Не трябва да се забравят тазобедрената става и ходилото, болестно засягане в тези области, може да причини О или Х деформация. Сред редките причини са рахит, вродени синдроми, възпаления с разрушаване на ставите и т.н.

При неправилно натоварване на ставите се стига до повишено налягане, което предизвиква промени в засегнатите структури и се появява болка. Този механизъм често пъти е причината за ясно видими артрозни изменения при пациенти в своите 3 и 4 декади. Най-честите симптоми са болка при натоварване и покой и ставен оток. При тези пациенти се открива костен оток, дегенеративни изменения на менискусите, износване на хрущяла, редуциране на ставната цепка и в крайна сметка едностранна артроза (на вътрешната или външната част на коляното). При разговора с пациента често се открива семейната обремененост и липса на травма. Понякога травма (спортна или инцидент) ускорява естественото развитие на болестта, като особено често засегнати са играещите контактни спортове, примерно футбол, хандбал, бойни спортове. Роля в ускоряването на болестния процес има и преживяно отстраняване на част от менискусите, колянна нестабилност (примерно при разкъсана предна кръстна връзка). По гореизброените причини е необходимо комплексно разглеждане на проблема и адресиране на съставните му части.

При клиничното изследване се провеждат множество мануални изследвания и наблюдения. За точната диагностика на О и Х деформитетите са необходими няколко различни рентгенови снимки, често пъти и ЯМР.

Консервативното лечение включва множество модалности - редуциране на натоварването в болковата фаза, загуба на телесно тегло при нужда, прием на болкоуспокоителни, поставяне на ставни инжекции, физиотерапия и др. Огромна роля играе разбирането на проблема от страна на пациента и активното му включване. Липсата на разбиране и кооперативност е гаранция за лош резултат на лечението.

Оперативното лечение е единственото средство, което решава проблемите с О и Х деформитетите. То бива два вида – коригиращи операции и ставно заместване.

Коригиращите операции могат да бъдат няколко вида и да се изпълняват на големия пищял, бедрената кост или двете кости. Същността им се състои в костна корекция на деформитета и фиксирането на костите със специално устройство – най-често вътрешен фиксатор. Често пъти е необходимо да се направи и артроскопия преди коригиращата операция, с цел да се адресират всички вътреставни проблеми на пациента.

След операцията е необходимо да се спазва режим на натоварване за няколко седмици. Възстановяването трае между 2 и 6 месеца, като повечето пациенти се връщат на работа около 3 месец.

Минимално инвазивно лечение на гонартроза !

Проксималната остеотомия на фибулата (ПОФ) е нов начин за облекчаване на болката при артроза на колянната става (гонартроза), която набира популярност в световен мащаб. Процедурата се състои в отнемане на малка част (около 1 см) от малкия пищял на засегнатия крайник. До момента данните от следоперативното проследяване са обещаващи, както е видно от публикацията ми по тази тема в списание Медицина и спорт. Ключово е правилното подбиране на пациентите и подробно разясняване на следоперативните стъпки. Предимствата на новия метод, в сравнение с неоперативното или другите видове оперативно лечение са:

1.Повечето пациенти изпитват облекчение на болката веднага след процедурата.

2. Бързина на възстановяване след операцията

Оперативното лечение трае около 30 мин. Ходенето без помощни средства е възможно в деня на операцията, като използването на проходилка или патерици е по желание на пациента.

3. Престоя в болницата може да бъде до 24 часа, при това без да се поемат излишни рискове.

4. Колянната става остава незасегната, тоест се избягват усложнения свързани с нея. В по-късен етап е възможно да се постави изкуствена става.

5. Не се използват никакви консумативи - лечението се поема от клиничната пътека.

6. Процедурата може да бъде извършена при нужда двустранно на един етап.

7. Редките описани усложнения са временни, и са свързани предимно с тръпнене на ходилото.

8. До момента няма описан случай на потенциално животозастрашаващото усложнение белодробна тромбоемболия.

9. Свръхтеглото и диабета не са противопоказание за лечението.

10. Могат да се лекуват както пациенти с първична гонартроза, така и пациенти с вторична (по преценка на оператора).

11. Предхождаща артроскопия не е противопоказание.

Благодарение на отличните условия на работа и предоставеното високотехнологично оборудване от МБАЛ „Сърце и Мозък“ град Бургас ще развия допълнително оперативното лечение, според най-новите литературни и практически данни.

При пациентите с данни за смесена проблематика е възможно провеждането на артроскопия, с помощта на която ще се адресират вътреставните проблеми и ще се извърши пълен обем на лечение, ако е необходимо. За целта, първо се провежда ПОФ, а на втори етап се прави артроскопското лечение. Така само в рамките на няколко седмици се отбременява вътрешната част на коляното и се решават вътреставни нокси, предизвикващи болка.

Новост е и биологичното лечение на вътреставни промени, което се комбинира отлично с ПОФ и/или проведена артроскопия. То се извършва с помощта на Плазмотерапия, като предсто и въвеждането на терапия със стволови клетки посредством Костномозъчна аспирация.

Артроза за тазобедрената става - що е то ?

След серията публикации свързани с колянната става и след проявен интерес от вас, реших да засегна артрозата на тазобедрената става, втората най-честа причина за преглед при ортопед-травматолог, след гонартрозата.

Познати са няколко вида артрит засягащ тазобедрената става (ТБС). Най-честия вид е остеоартрита, наречен също дегенеративна ставна болест – Коксартроза. Тя възниква при увреда (дегенерация) на ставния хрущял. Ставният хрущял покрива костите образуващи ТБС и спомага за безпроблемното движение на главата на ставата (ябълката) в ставната ямка. Тази анатомична структура е толкова съвършена, че позволява движение с минимално триене. Разрушеният хрущял оставя подлежащите кости открити, което предизвиква триене на костите една в друга. Следствието от повишеното триене са симптомите, които пациентите най-често свързват с коксартрозата – болка и скованост.

Артрозата на ТБС е хронична болест. За възникването и са необходими години, а появата на симптомите е бавна. Пациентите обикновено търсят лекарска помощ късно, когато възможностите за повлияване на оплакванията ни са ограничени. Заболяването е все още нелечимо, но съществуват множество възможности за омекотяване на симптомите. Най-често се препоръчва промяна на начина на живот, болкоуспокоителни и инжекции. При неповлияване на оплакванията се препоръчва оперативно лечение – поставяне на изкуствена става.

Началните симптоми най-често са лека до умерена болка около ТБС и скованост. Невидимата ставна дегенерация предизвиква ставна деформираност, довеждаща в напредналите фази до скъсяване на засегнатия крак. Типичната болка е локализирана в кожната гънка до слабините, горната-външна част на бедрото и седалището. Тя се влошава от дейности като ходене, стоене прав и усукване на крайника. Често при ставане от седнало или легнало положение се съобщава срязваща болка. След няколко крачки, т.н. раздвижване, болката се успокоява. Типично за артрозната болка е внезапното и увеличаване, което често пъти трудно се повлиява от прием на болкоуспокоителни и принуждава хората, да потърсят помощ. Така се поставя за пръв път диагнозата при повечето пациенти, игнориращи с години своите оплаквания.

В ранните фази на болеста, симптомите са временни и свързани с определени дейности. Почивката и избягването на провокиращите дейности подобряват оплакванията.

С влошаването на артрозата, болката става по-постоянна и по-тежка, до степен, в която ходенето по равна повърхност я предизвиква. Следващата степен на прогресия е свързана с болка, която не отшумява бързо след преустановяване на натоварването. Обикновено по това време пациентите започват да приемат често болкоуспокояващи и хранителни добавки на своя глава, които са им били препоръчани от познати или от реклами. С по-нататъшно влошаване на оплакванията, те вече минимално се повлияват от почивка, болкоуспокояващи и физиотерапия. В този етап, замяната на ставата с изкуствена, значително облекчава симптомите и пациентите профитират, подобрявайки своята подвижност и възстановяват нормалния си ритъм на живот.

Артрозата засяга възможността на пациентите да ходят, изкачват стълби, влизат и излизат от превозни средства, сядат и стават, да изпълняват домашните си задължения.

Дори леката до умерена коксартроза сериозно възпрепятства спортуването, особено при дейности свързани с бягане.

Хроничната болка асоциирана с артрозата на ТБС е свързана с появата на хронична умора и отказ от движение. Така от една страна, мускулатурата отслабва, а от друго се увеличава теглото. Това допринася за влошаването на болката и качеството на живот.

На този етап независимостта и мобилността са сериозно засегнати, пациентите не могат да извършват и базови действия като поддържане на собствената хигиена и социализация. Повечето от вас познават или помнят хора с бастуни, трудно излизащи дори на пейката пред собствените си жилища и молещи роднини и съседи за помощ с ежедневните покупки.

Има няколко състояния, които не са свързани с ТБС, но могат да имитират коксартроза.

Артрозата на междупрешленните стави и на илиосакралната става. Болката е в кръста, седалището, като може да се излъчва по страничната част на крака. Диференцирането е трудно, като е необходимо да се изследва както ТБС, така и гръбнака. В помощ на поставянето на правилната диагноза са терапевтичните инфилтрации на гръбнака, за които вече писах.

Бурсита на ТБС е състояние предизвикващо болка директно върху горната външна част на бедрото. Провокира се от лежане на една страна.

Неортопедични състояния, които могат да имитират болка в ТБС са слабинни хернии, овариални кисти и други вътретазови болести.

Други видове артрит, засягащ тазобедрената става предизвикват много подобни оплаквания. Най-чести са аваскуларната некроза на главата на ТБС (Болест на Чандлър) и следтравматичния артрит. В напредналите фази на болестите оплакванията, рентгенологичната картина и тестовете не различават първоначалната диагноза.

Ревматоидният артрит също може да засегне ТБС. Типично при него е засягането и на други стави. Симптомите по-често са свързани със зачервяване, затопляне, оток и умерена болка.

Не е възможно да се предскаже кой ще получи артроза на тазобедрената става. Въпреки това са идентифицирани рискови фактори, които увеличават вероятността от появата и.

- Генетични фактори – пациентите с ОА, често имат кръвни роднини със същото заболяване.

- Детски болести на ТБС – дисплазия на развитието на ТБС, болест на Пертес, епифизиолиза, бактериален коксит.

- Вредни навици като повишена консумация на алкохол и тютюнопушене

- Прием на някои медикаменти за други заболявания, примерно кортизон

- Фемуроацетабуларен импинджмънт (състояние, предизвикващо ранна Коксартроза, на което скоро ще посветя самостоятелна публиакция)

- Фрактури, луксации и фрактури-луксации на ТБС

- Затлъстяване, като епидемиологично то е свързано с по-честа гонартроза, отколкото коксартроза

За поставянето на диагнозата коксартроза е необходим обстоен преглед, с провеждането на специфични тестове и образна диагностика.

Лечението на симптомите бива два вида – нехирургично и хирургично. Нехирургичното лечение е базово и незаменимо. В острите фази на болестта се препоръчва почивка и криотерапия. Редукцията на телесно тегло трябва да започне веднага. При практикуване на контактен спорт се препоръчва замяната му с колоездене, плуване, пилатес. Хранителните добавки, най-често съдържащи глюкозамин и хондроитин са ефективни само при някои пациенти, като сериозните научни данни показват хетерогенно повлияване на заболяването.

Приема на болкоуспокоителни трябва да бъде само след консултация с лекар. Самолечението и смесването на медикаменти е крайно опасен, като може да предизвика тежки нежелани реакции и дори смърт.

Алтернатива на болкоуспокоителните са вътреставните инжекции, които могат да бъдат различни видове, според преценката на лекуващия лекар. Изключително важно е да бъдат поставени в максимално асептични условия, защото вътреставната инфекция е тежко и инвалидизиращо усложнение.

Оперативното лечение на коксартрозата се препоръчва при неповлияване на оплакванията от други методи на лечение и при липса на сериозни придружаващи заболявания, като ракови заболявания в последен стадий, тежки неврологични заболявания с неподвижни пациенти, състояние след прекаран скорошен инфаркт на миокарда и т.н. Лечението се състои в отстраняване на част от шийката с главата на бедрото, отстраняване на остатъчния хрущял с променената кост от ставната ямка и имплантирането на изкуствена става. Съществуват различни видове изкуствени стави, като ще се спра подробно на тях в следваща публикация.

Надявам се, че публикацията ви е била полезна.

Информация за МБАЛ “Сърце и Мозък” Бургас

Високотехнологичната ,Сърце и Мозък’ Бургас

сключи договор с НЗОК за всички специалности

Уважаеми пациенти и лекари,

В отговор на огромния интерес Ви информираме, че болница ,Сърце и Мозък’ Бургас сключи договор с НЗОК и всички здравноосигурени пациенти вече могат да се възползват от специализирани здравни услуги, които се предлагат по клинични пътеки.

Новата швейцарска болница разполага с клиники и отделения по: кардиохирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, съдова хирургия, обща хирургия, урология, гастроентерология, анестезиология и интензивно лечение, нервни болести, кардиология, ортопедия и травматология, физикална и рехабилитационна медицина, клинична и микробиологична лаборатории. Образната диагностика е оборудвана с ядреномагнитен резонанс, 2 рентгена, 2 компютърни томографа. Очаква се стартирането и на последно поколение роботизирана хирургична система da Vinci, която ще обслужва всички хирургични специалности.

С цел да отговорим на необходимостта от специализиран транспорт, болницата разполага със собствени реанимобили и подготвени екипи и извършва транспорт на пациенти в страна и чужбина. Предлага се възможност за второ мнение от водещи български или чуждестранни специалисти в съответните области.

За записвания за прегледи, консултации, лабораторни и образни изследвания, второ мнение, специализиран транспорт и други, моля позвънете на 056 703003. Адресът е ул. „Здраве“ 1, зад университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас. Допълнителна информация можете да намерите тук.

За нас пациентът винаги стои на първо място!

Ново начало - ендопротеза на тазобедрената става

Имате болка в бедрото от дълго време, посещавате ортопед, който ви преглежда обстойно и назначава рентгенови снимки на тазобедрената става. В последващия разговор разбирате, че имате напреднала артроза на тазобедрената става и ви препоръчват замяна на ставата с изкуствена. Става дума за циментни и безциментни стави, с метал, с пластмаса, с керамика. Всичко това ви обърква напълно и заедно с шока от поставената диагноза и необходимото лечение се прибирате вкъщи.

Много хора биха се познали в тази история. Забързани в натовареното ни ежедневие, често пъти не разбираме напълно емоциите на нашите пациенти. Често се изплъзват чужди думи и непознати термини, които остават неразбрани. Тези от вас които ме познават, знаят, че се стремя да предоставя информацията на достъпен български език, както в този блог, така и по време на живите ми срещи с пациентите.

В предишната публикация стана дума за артрозата на тазобедрената става и възможностите за повлияването на оплакванията. При напреднал болестен процес се препоръчва поставянето на изкуствена става. Темата на днешната публикация, както бях помолен и обещах, е ендопротезирането на тазобедрената става и различните видове протези, използвани при тази операция.

При това оперативно лечение се заменя увредената част от тазобедрената става и се заменя с изкуствена тазобедрената става. Нейните компоненти се състоят от метал, полиетилен или керамика.

Защо да се подлагате на ендопротезиране на тазобедрената става ?

-По правило пациентите се освобождават от болката, която са изпитвали преди операцията

-Едва няколко седмици след операцията ще се движите нормално, дори ще може да практикувате подходящ спорт

-Благодарение на възстановяване на нормалното състояние на механиката се щадят околните стави (най-често коляното и гр. стълб)

-След тежки фрактури на ТБС и таза, често пъти единствено ендопротезирането позволява да се води нормален живот

-При възрастни пациенти с фрактура на шийката на ТБС, ендопротезирането се е доказало като единствения начин те да бъдат изправени максимално бързо и да се избегнат усложненията от залежаването

Кой модел протеза за кого е подходящ ?

Повечето фирми-производители предлагат пълен набор от възможни решения, които могат да се комбинират помежду си. Когато се вземат предвид и различните генерации на компонентите, хирургът може да получи поне 20 варианта на протеза. Вие трябва да получите индивидуална препоръка ! Вземат се предвид медицински фактори, които са предмет на задълбочено, многогодишно изучаване и не са предмет на дискусия с пациента и фактори свързани с потребностите и стила на живот.

Ще посоча и няколко илюстративни, имажинерни примера

Пациент на 57 години, работещ, бивш професионален спортист, който все още спортува в свободното си време. Нормално тегло, липса на остеопороза. Този пациент би получил препоръка за безциментна протеза с късо стебло, голяма керамична глава и керамична вложка. Тук целта е максимално бърз

Пациентка на 84 години, имобилизиращи болки придружени с множество странични заболявания. При тази жена, основна цел е да върнем мобилността и самостоятелността и да минимизираме риск от разхлабване и изкълчване. Тя би получила препоръка за циментна протеза с голяма метална глава.

Мъж на 70 години, земеделец, който се грижи за няколко декара земя и има малко животинско стопанство, заявява, че ще работи, докато може. Освен наднорменото тегло и хипертонията страда и от артроза на гр. стълб с болка и намалена подвижност. При този пациент целта е максимална подвижност с клонящ към нула риск от изкълчване и висока натоваримост. Той би получил препоръка за безциментна протеза с голяма керамична глава и специален полиетилен или двойноподвижна протеза.

От кои материали е изградена ендопротезата ?

Тазобедрената протеза заменя какво главата (ябълката) на бедрената кост, така и ямката в тазовата кост. Главата на протезата се прикрепва към бедрената компонента, която се нарича стебло. В тазовата ямка се поставя полусфера, в която влиза главата на ставата. Както стеблото, така и полусферата, могат да се фиксират към тялото с костен цимент или безциментно. Костният цимент няма нищо общо със строителния. Това е полимер, който се състои от течна и прахообразна фаза. При смесването им се образува паста, която след отделянето на топлина се втвърдява. Обичам да казвам, че цимента става след 10-тина минути толкова твърд, колкото ще бъде и след 100 години. Безциментната фиксация разчита в ранния следоперативен период на високото триене между повърхността на импланта и костта, а след около 7-8 седмици, нова кост враства в тази порозна повърхност и интегрира импланта към костта. В специални случаи са възможни и комбинации, единия компонент да е с циментна, а другия с безциментна фиксация.

В полусферата при безциментната фиксация се поставя специална вложка (инлей) Тази вложка може да бъде със специален дизайн (двойноподвижен). Вложката е изградена от специален полимер, който в зависимост от поколението и фирмата-производител може да има подобрени качества. Примерно примес на Витамин Е, подобряващ триенето. Друга възможност е вложката да бъде изградена от специален керамичен материал.

Главата на тазобедрената става може да бъде изградена от метална сплав или керамика. Главите на ТБС варират по размер, който оказва значително влияние на механиката на ставата.

Плъзгащата двойка между глава и вложка е от изключителна важност за правилното и дългогодишно функциониране на ставата. Ние търсим ниско триене между компонентите и високата им издръжливост. Аз препоръчвам на моите пациенти единствено следните комбинации:

-Метална глава + ново поколение полиетиленова вложка

-Керамична глава + ново поколение полиетиленова вложка

-Керамична глава + керамична вложка

Както се досетихте от горните примери, различните двойки имат различни качествени характеристики. Тези особености е редно да се обсъдят с пациентите.

Стеблото на протезите е най-сложната компонента. Съществуват стотици различни стебла на различни фирми, които имат различни характеристики и дизайн. Най-общо те се делят на къси и дълги, с фиксация в различни отдели на бедрото, нормални и с по-голям офсет, модуларни и моноблок и т.н. Правилният избор е обект на задълбочени познания и предоперативно планиране. От страна на пациентите е важно да се получи информация за издръжливостта преди разхлабване.

Колко време издържа една протеза ?

Издръжливостта и стабилността в тялото на ендопротезите се увеличи в последните десетилетия. Въпреки този напредък, твърде много хора отказват операция, поради страх, че протезата ще се „изхаби“ бързо.

При модерните протези се говори за издръжливост в тялото от поне 20 години преди нужда от ревизия. Всички световни регистри на ендопротезите регистрират подобни данни. Разбира се не всички протези са еднакви, което се отразява и на представянето им.

Какво представлява операцията ?

В деня на приема тече подготовка за оперативното лечение. Изготвят се необходимите изследвания, провеждат се необходимите консултации. Преди лягане се взима душ.

В деня на операцията трябва да спазвате стриктно въздържание от консумация на течности и храни. Единствено се позволява с глътка вода да се приемат някои медикаменти, примерно антиаритмични или антихипертензивни медикаменти. Сутринта се взима душ, за предпочитане с антибактериален сапун. Облича се операционно бельо, като всички бижута се свалят. След въвеждане в операционната зала се поставя избраната упойка и се позиционира пациента на масата. При някои оперативни достъп е възможно пациентите да лежат на гръб, при повечето пациентите са на една страна. Следва почистване и покриване на операционното поле със стерилно операционно бельо. Прави се разрез и се достига до тазобедрената става. На публикуваните картинки схематично са представени стъпките на самата операция. След достигане на ставата се прерязва шийката и се отстранява, заедно с главата. В тазовата ямка се въвежда полусферична фреза (ример), който отнема остатъка от хрущяла и увредената кост. Имплантира се полусферата по избран начин и се поставя вложката. Последва отваряне на бедрения канал през прерязаната шийка. Той се разширява постепенно до необходимата широчина и дължина и се имплантира стеблото. След това се поставя главата върху стеблото и се съчленява с тазовата компонента. В края се зашива послойно раната.

Рехабилитацията започва в деня на операцията или най-късно на следващия ден, като се учи ходене с помощни средства по равнина и стълби, както и се тренират нормални ежедневни потребности, примерно ставане и сядане на стол. Пациентите могат да се къпят след операцията до свалянето на конците, което става на 12-14 ден. Средно, достигането на пълна самостоятелност и ходене без помощни средства отнема 6-8 седмици.

Надявам се, че публикацията ви е била полезна.

Новости от нашето отделение !

Високотехнологичната, индивидуална медицина е новото нормално в областта на ортопедията и травматологията. Днес екипа на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ “Сърце и Мозък” гр. Бургас се обучи да работи с най-новото поколение навигационна система за колянно ендопротезиране, която позволява най-високата възможна точност при поставянето на колянни протези. По този начин, комбинирано с отличната предоперативна рентгенова диагностика, ние ще можем перфектно да съобразим позицията на импланта спрямо уникалната структура и механика на нашите пациенти. Това е гаранция за постигане на следоперативни резултати, невъзможни без тази технология. Наред с максималната възможна прецизност, новата технология намалява с над 60% възможната следоперативна инфекция и намалява кръвозагубата. Литературните данни подкрепят и факта, че се минимизира и риска от животозастрашаващото усложнение белодробна тромбоемболия. Навигационната система е готова за употреба и всички желаещи да получат най-доброто и най-прецизното, ще могат да го получат.

МБАЛ “Сърце и Мозък” Бургас

С радост ви споделям това кратко видео за МБАЛ “Сърце и Мозък” гр. Бургас , демонстриращо уникалните възможности за лечение, предоставени на нашите пациенти

https://youtu.be/WXQzZ_kQW0Y

Изкуствена колянна става - що е то ?

Здравейте !

В отговор на стотиците запитвания и молби към мен, реших да обърна специално внимание на ендопротезирането на колянната става.

С термина колянно ендопротезиране се означава замяната на увредената, най-често от гонартроза, естествена става с изкуствена. Тази става е естествено подложена на голямо натоварване през живота ни, но е и обект на чести травми или възпалителни заболявания. По тази причина, честотата на артрозата, която в този случай се нарича гонартроза, е най-висока, отнесено към другите големи стави.

При частичното колянно протезиране се замества част от ставата, а при тоталното, цялата повърхност на ставата. Двата типа протези се фиксират по оперативен начин директно върху костите на бедрото и големия пищял. Целта на оперативното лечение е елиминиране на болките и възвръщане на функцията на ставата.

Протезата е изградена от компоненти от метал и полиетилен (специална пластмаса и както писах по-горе, има различни видове. Частичната протеза заменя само увредената част от коляното, докато съседните неувредени зони не се оперират. Имплантирането на тотална (цяла) протеза може по този начин да се забави с 10-20 години. При поставянето на тотална протеза се заменят изцяло повърхностите на бедрото и големия пищял, а понякога и хрущяла зад капачката.

Модерната протеза се нарича още и повърхностна, защото при поставянето и се отстранява само увредения хрущял, а подлежащата костна тъкан се запазва в максимална степен. Страничните коленни връзки не се отстраняват, а при някои видове протези се оставя дори и задната кръстна връзка. Благодарение на напредъка в дизайна, новите протези позволяват максимална подвижност при сгъване/разгъване и въртене. Естествената походка на пациентите не се нарушава, което скъсява физиотерапията и рехабилитацията. Значителен напредък се бележи и с възможността за изготвяне на индивидуални, специфични за пациента протези. Тук е мястото да спомена, че има протези за хора с алергии към метали. Металните компоненти са покрити (лигирани) с хром, кобалт и молибден, като съдържат и следи от никел. При пациенти с алергии е възможно да се постави протеза с титаниево покритие.

За да се пресъздадат сложните движения в естествената става е необходимо протезите да бъдат конструирани респективно сложно.

Бедрената компонента от метал покрива долния край на бедрената кост. Изградена е от два вала с бразда между тях. Целта на валовете е да осигурят стабилното сгъване и разгъване от 0 градуса (изпънат крак) до 140-150 градуса (максимално свит крак). Целта на браздата между тях е да осигури безпроблемното и стабилно плъзгане на капачката, която се движи при всяко движение на коляното.

Компонентата на големия пищял покрива т.нар. плато, по което се движи бедрената част на ставата. Тя също е изградена от метал. За да се създадат перфектни условия за извършване на движения (сгъване, разгъване и ротация), тя се покрива от еластична, но издръжлива вложка от специална пластмаса (полиетилен).

При засягане на капачката от артрозни промени е възможно заместването на увредения хрущял със специална вложка изградена от полиетилен. Тя не е задължителна при всяка операция.

Дизайна на колянната протеза е такъв, че винаги метална компонента е в контакт с полиетилен. По този начин се удължава живота на ставата.

При избора на подходящи материали са взимат предвид много критерии:

- Биологична неутралност

Материалите трябва да останат химично стабилни в специфичните особености на човешкото тяло и не трябва да предизвикват нежелани химични и биологични реакции. Те не трябва да ръждясват, поради което се използват само определени материали

- Стабилност и способност да поемат натоварвания

Използваните материали не може да се деформират от натоварванията и трябва да запазят своята форма и функция до живот

- Възможност да заемат необходимите форми

Използваните вещества трябва да заемат такава форма, че да изпълняват функцията на нормалното коляно, като при това остават стабилни и не променят своята стабилност, тоест протезата не може да се счупи

Както посочих по-горе металните компоненти са лигирани със смес от хром, кобалт и молибден. Това лигиране се различава от това при тазобедрените стави. Те по правило са изградени от титан. Причината е в коренно различната геометрия. Модерните коленни протези предлагат сложна геометрия, която позволява по-естествени движения. Изискванията са, те да са стабилни, но и еластични. По тази причина титания не изпълнява напълно необходимите изисквания, за разлика от тазобедреното ендопротезиране. Стандартното лигиране от хром, кобалт и молибден се е доказало като оптималното. То позволява оптимална плъзгаемост, което намалява износването на изкуствената става. За съжаление на алергичните към никел, той се съдържа в минимални количества в тази смес и трябва да се вземе предвид при избора на протеза.

Както посочих по-горе, между двете метални компоненти се поставя вложка от полиетилен, която се нарича инлей. Нормално той е изграден от високомолекулярен полиетилен (UHMWPE). Биологичните и механичните качества на този материал са отлично изучени. Той е биологично инертен, което означава, че не предизвиква (или предизвиква рядко) биологични реакции като алергия или отхвърляне. От друга страна притежава висок еластицитет, плъзгаемост и устойчивост, които качества са от огромно значение за движението. По-нататъшното подобряване на полиетилена е обект на много усилия. Инжинерите са открили, че третирайки материала с рентгенови лъчи се отделят свободните радикали от дългите въглеродни вериги и се образуват напречни връзки между тях. По този начин се прави т.нар. Крос-линкинг Полиетилен, който е още по устойчив.

Колянната става често се нарича погрешно шарнирна става, което означава че прави само един вид движение в една равнина, в този случай сгъване и разгъване. Естественото коляно обаче не е такова. То изпълнява освен сгъване и разгъване, също и плъзгане и ротационни движения. Първичните ендопротези могат да ги изпълняват също. Това е и причината за високата удовлетвореност на нашите пациенти след поставянето на изкуствена колянна става.

Съществуват и шарнирни протези. Те се поставят при нефункциониращ връзков апарат. При тях, за разлика от стандартната протеза, бедрената и пищялната компонента са свързани. Причината е, че заради нарушената стабилност на колянната става, поради зле функциониращия колянен връзков апарат е необходимо да се създаде допълнителна стабилност, за да не се изкълчи протезата. Причината за това може да бъде много напреднала гонартроза, тежка травма в миналото, ревматоиден артрит или ревизия на ендопротеза. При тези протези удовлетвореността на пациентите е много по-ниска, защото те не изпълняват естествените движения и нямат издръжливостта на нормалната, повърхностна протеза. Необходимостта от поставянето на такава шарнирна протеза като първична при тежка гонартроза аз наричам катастрофа. Всички пациенти, които са били при мен на преглед са чували да обяснявам, че дългото отлагане налага най-често поставянето на различна става. Винаги съветвам моите пациенти да не се отлага до последно, защото изпитаните години в болка и страдание не могат да се върнат от една страна, а от друга, че тези шарнирни стави не гарантират отличните резултати на нормалните протези.

Както посочих по-горе, съществуват и частични протези. Те се използват в случаите, при които само една част от коляното е засегната от артроза. Те биват два вида – уникондилни протези и пателофеморални протези.

При уникондилните протези не се жертват здравите тъкани в коляното и се заместват само увредените, най-често вътрешната страна на ставата. Те се отличават с по-малката инвазивност, по-бързото възстановяване и по-малкото следоперативна болка. В миналото тези протези бяха с по-лош дизайн, от който страдаше издръжливостта им. Новото поколение е различно, подобрено и статистически гарантира над 95% 10 годишна преживяемост и над 70% 15 годишна. В големите ендопротезни центрове в Германия, примерно в град Маркгрьонинген (поставящи над 6000 протези годишно) и Ендоклиник Хамбург (поставящи около 11000 протези годишно), около 15-20% от първичните протези са именно уникондилни. Това се дължи на желанието на населението да се лекува на време, което гарантира по-високо качество на живота, и по-активен живот без болка. В България ситуацията е коренно различна, в негативен аспект. Пациентите чакат до последно, търпят години наред болката и ограничената функция.

Пателофеморалната протеза е сравнително нов тип продукт. При нея се поставя повърхностна протеза на бедрото в частта, която контактува с капачката. Има различни дизайни, като въпроса за най-добрия стои отворен. Индикацията за поставянето им е екстремно рядка и малцина лекари имат голям опит с тях. В нашата страна не ми е известно да има поставена пателофеморална протеза.

Закрепването на ендопротезите към тялото е два типа – циментно и безцименстно.

Циментното закрепване е преобладаващо. Цимента е вид пластмаса (Полиметилакрилат), който се нанася върху протезата и се поставя на костта. При полимеризацията му, която трае около 10 мин. се отделя топлина и сместа се втвърдява. След 10 мин цимента е толкова твърд, колкото ще бъде след 100 години. Безциментното закрепване е новото-старо в областта на колянното ендопротезиране. При него задната повърхност на метала е покрита със специално покритие, към което няколко седмици след поставянето враства естествената кост. Първичната стабилност преди врастването на костта се гарантира от т.нар. пресфит фиксация. При нея се оформя костта по стандартен начин, но се поставя малко по-малък имплант от оформето ложе. Така един вид протезата се вклинява. Идеята зад безциментната фиксация е, че по-този начин ние пожертваме по-малко костен материал, с което улесняваме бъдещата ревизионна операция.

Както при всички хирургични намеси, така и при колянното ендопротезиране съществуват рискове и усложнения. Най-честите усложнения са ранева инфекция, артрофиброза, тромбоза и/или белодробна тромбоемболия, следоперативно кървене и ранно разхлабване на протезата. Те са известни и всички хирурзи вземат всички възможни мерки, те да не се получат. По тази причина и сериозните усложнения са изключително редки. Ползата значително надвишава риска, дотолкова, че да кажем, че колянното ендопротезиране е втората най-успешна ортопедична операция след тазобедреното ендопротезиране (с минимална разлика помежду им) !

Гръбначни инфилтрации

Инфилтрациите около гръбначния стълб са ефективен начин за контролиране на болката при състояния като дискови хернии, стеноза на спиналния канал, спондилартроза, сакроилиит или най-често комбинация от няколко фактора. Тази нова за пациентите процедура се отличава с висока безопастност, много бърз ефект и продължителност на действието от няколко седмици (при тежки случаи, нуждаещи се от оперативно лечение), до над година или дори повече , при пациенти потърсили помощ бързо след появата на болката. Много от пациентите преминали през кабинета за прегледи или последователи онлайн, ме питат какво точно представлява процедурата. По тази причина реших да споделя това кратко видео, за да илюстрирам какво точно се случва. В началото се заема позиция по корем на карбоновата маса. След антисептично почистване и стерилно покриване на полето се насочва дълга игла към увредените структури. При достигане на желаното място се въвежда коктейла от медикаменти. Иглата се вади и се поставя стерилна лепенка на пункционното място. Продължителността е около 2-3 минути. Изписването от болницата е след около час.

N.B. видеото е споделено сред изричното съгласие на пациента

Линк към по-рано каченото видео, публикувано в канала ми в ЮТюб https://youtu.be/9OOop__qJrA

12 Изненадващи Причини за болка в колянните стави

Реших да разнообразя информационната рубрика и да не съсредоточа вниманието ви върху определено заболяване. Засегнатата тема е симптом - болка в колянната става.
Нашите колене са сложна структура съставено от кости, мускули, връзки и сухожилия. Те са подложени на големи натоварвания през целия ни живот, особено при атлети и тежкоработници и изобщо не е учудващо, че всички сме изпитвали болки в тях.
Това, разбира се създава проблеми с извършването на ежедневните ни дейности и нещата които обичаме.Понякога, болката се изпитва целодневно, дори при сън. При тази ситуация е важно да потърсим начини за подобряване на състоянието на коленните стави. За късмет има няколко.
В тази публикация ще разгледаме 12 изненадващи причини за болка
1. Фисура (неразместена фрактура) - Учудващо за всички е да разберат, че имат счупване, без да са претърпели сериозна травма, тъй като счупването винаги се асоциира със силна болка, оток и видимо разместване на костите. Фисурата е много нежно прекъсване на костта (с дебелина на косъм) предизвикващо слаба до умерена болка при движение. Често пъти е резултат от остеопороза при минимална травма (усукване, слаб сблъсък с предмет), като пациентите дори не помнят някакво събитие отчетливо
2. Офис работа - Може да си мислим, че тип работа асоцииран с болки в коленете би бил нещо свързано с физическо натоварване и коленичене, но работа свързана със седене продължително време също се включва в списъка. Седенето предизвиква несиметрично натоварване на мускулите около коляното. Мускулите разгъвачи отслабват и се удължават относително, а сгъвачите и седалищните мускули се скъсяват и задебеляват. Този дисбаланс довежда до дискомфорт.
3. Мускулно нараняване - Проста мускулна травма като разкъсване или разтягане е достатъчна за да изпитате болки в коленете. В този случай е удачно да потърсите помощ от Физиотерапевт. Обикновено ще ви бъде препоръчан курс от специфични упражнения за мускулна сила, баланс и разтягане, довеждащи до облекчаване на болката.
4. Разкъсан хрущял или мениск - С напредване на възрастта настъпват дегенеративни промени във всички стави, като най-често засегнатата голяма става е коляното. Травма не е необходима. Болката се повлиява отлично от неоперативно лечение. В Германия, в последно време се наблюдава отказ за заплащане на артроскопското лечение на дегенеративни разкъсвания на менискусите от здравните каси.
5. Пронация - пронацията на ходилото (стъпването на вътрешния кант на ходилото) води до дисбаланс и болка, както в колената, така и в други стави. Това се случва защото линията на натоварване от тазобедрената става през целия долен крайник до крака се променя. Вместо да можем да натиснем с ходило и да сгънем крака като пружина, налягането ще се преразпредели към капачката за да предизвика сериозен дискомфорт
6. Мускулна слабост - В някои случаи, болката в коленете персистира, дори след адекватно хирургично лечение. Това, често пъти се дължи на мускулната слабост и дисбаланс. Общото заздравяване на мускулите и балансирането на мускулната сила е отличен начин за превенция на спортни травми
7. Омега 6 мастна киселина - Омега 6 е есенциална мастна киселина важна за здравето, но при приемането на твърде много от нея и недостатъчно от Омега 3, може да отключим възпалителен процес. Поради набяването на Омега 3 предимно от риба, много от нас не си набавят достатъчно от този ключов нутриент. Причината за свръхприем на Омега 6 е използването и като консервант в хранителната промишленост.
8. Дефицит - Освен дефицит на Омега 3, се наблюдават и дефицит на Вит. Д и калций предизвикващ остеопороза (виж Фисура) Както вече знаете, остеопорозата е предразполагащ фактор за фрактура на костите.
9. Проблеми с гърба - дегенерацията на гръбначният стълб довежда до загуба на подвижност, мускулен дисбаланс на мускулите на торса и се стига до компенсация. Това довежда до непропорционално разпределение на натоварването към тазобедрената става и коляното.
10. Неправилна походка - Може да се дължи на редица заболявания като сколиоза, Болест на Бехтерев, Инсулт, Плоскостъпие и т.н. Важна в тази точка е неправиланта походка по навик, без болестни изменения, т.н. “по навик”
11. Неправилни обувки - Маратонките са перфектни за спорт, но не са подходящи за ежедневна употреба, защото не осигуряват достатъчно подпора на ходилото. Всички знаем, колко са вредни обувките с висок ток. Честата употреба на неправилните обувки със сигурност предизвиква болка в коленете.
12. Повтарящо се опъване, напрежение - Повтаряшите се усилия при спортисти и специфични занимания свързани с работата могат да предизвикат всякакви специфични състояния, предизвикващи болка. Особено засегнати са бегачите и професиите свързани с коленичене. В този случай е важна почивката, но недопускане на мускулно отслабване през това време. Препоръчва се тренирането на няколко различни спорта.